Вчера в закусвалнята, където ми е втората работа, имах преживяване, което дълбоко ме трогна. Смяната ми започна в 8 часа сутринта както обикновено. Тъкмо подреждах едни чаши и денят с нищо не подсказваше, че ще бъде по-различен от останалите. До момента, в който не ми казаха, че една жена специално настоявала да се види с мен. Нямах представа какво става и отидох да видя въпросната дама. И няма да повярвате, но се оказа, че тя преподава български народни танци от 15 години ! Като ме чула как говоря, по акцента веднага разбрала, че не съм тукашна и се поинтересувала от къде съм. Щом й казали България, очите й веднага светнали. Запознах се с нея и тя ми разказа, че най-добрата й приятелка, която е българка, я запалила по нашите танци много отдавна и от тогава до ден днешен щом чуе народна музика, нейното сърце веднага започва да потропва в такт с музиката. “Ама, аз обичам България ! Невероятно красива страна ! ” – възкликна тя възторжено с огромна усмивка.
Не мога да опиша как се почувствах в този момент . Да чуеш тези думи от устата на чужденец, който не само знае къде е България, но я обича и почита като своя собствена страна… Това е просто безценно ! Магията на нашия фолклор не познава граници. Дори отвъд океана една американка е припознала в българските хора частичка от душата си и макар това да не е нещо типично за нейното родно място, тя се старае да го разпространява, за да може повече и повече хора да се докоснат до това вълшебство. Тя също ми сподели, че нещото, което най-много харесва в народните хора е тяхната динамика и как никога ритъмът не е монотонен, напротив вечно променящ се и игрив. Аз много добре познавам това усещане, защото съм тренирала народни танци достатъчно дълго време, че да ги обикна завинаги. И съм разбрала за себе си, че благодарение на хората, всякакъв вид напрежение и болка изчезват. И аха да седнеш да си починеш от умората, ала музиката ни ти позволява и краката ти сами започват да играят. Хоп, още една песен и то времето отлетяло.
Жената ми сподели, че копнее да посети Копривщица за някое надиграване, дори само като зрител. Толкова сърдечен, мил и топъл човек. Човек, който не е от България, но я обича с цялото си сърце. Човек, който боготвори българския фолклор във всичките му измерения. За довиждане ме прегърна с пожеланието отново да се срещнем, само че този път в моята родна страна. Е, как да не се почувствам горда ? Как да не се трогна от факта, че дори на хиляди километри парченце от България винаги е с мен ?
Хората често ме питат откъде съм, заради акцента, с който произнасям думите. Изключително ми е приятно, когато ме помолят да им кажа някоя думичка на български. България може да е далеч, но аз ще се постарая това име да не е асоциация само за географски обект на повечето хора, а извор на симпатия . Едно тайнствено красиво кътче с богата история, традиции и фолклор, за което нямам търпение да разкажа на всички !
