За пореден път се убеждавам, че случайните неща се получават най-добре. Вземете например тази събота. Нямах никакви планове как да прекарам деня, освен обичайното мързелуване. За щастие обаче реших да се присъединя към група приятели, които се отправиха на еднодневна екскурзия до Обидос- градче на около 70км. от Лисабон.
Това ми решение се оказа толкова страхотно, че още продължавам да се радвам, че отидох. Като изключим ранното ставане (кой го обича пък това?!) и неприятния студен вятър на моменти, всичко останало от екскурзията беше супер. Събрахме се голяма компания, близо 14 човека, и славно потеглихме към Обидос. Бях чела, че градчето е много малко, а то всъщност се оказа… още по-малко! Мисля, че постоянните жители са около 3 000, но дори и това число ми изглежда преувеличено. Обидос се състои всичко на всичко от една главна улица с няколко малки разклонение, замък и крепостни стени.
За сметка на миниатюрния размер, Обидос компенсира със страхотна празнична атмосфера. Навсякъде по уличките видях гирлянди, украсени дръвчета и коледни играчки, излезли сякаш от торбата на Дядо Коледа. Аз самата бях облечена с червено палто и пухкава зимна шапка, та допринесох също за магията на предстоящия празник. Разходката ни с останалите не продължи кой знае колко дълго, защото Обидос се обикаля за около половин час с нормален ход. И въпреки това, усещането да вървиш по тези симпатични местенца беше пропито с веселие, смях и обичайната за мен доза любопитство.
Разбира се, нямаше как да пропусна да опитам традиционния специалитет на Обидос, която се нарича жинжиня ( „ginjinha“ на португалски). Това представлява сладък ликьор от вишни или череши, който е доста сладък и бързо ти завърта главата ако прекалиш. Изглежда слабо питие, но процентът на алкохол е доста висок. Сервира се в чашки за шотове, а тук, в Обидос, върви в компелкт и с малко плодче и обвивка от шоколад. Жинжинята, която опитах, беше много вкусна. Малко като количество, но напълно достатъчно да усетя бавно разнасящата се топлина по гърлото. Откъм опитване на типични местни неща, се представихме повече от отлично.
Трудно ми е да проследя какво се случи през останалата част от деня, защото времето мина много неусетно. В един момент си погледнах часовника и беше време за обяд, в следващия вече се беше стъмнило и чакахме автобуса обратно за Лисабон. Ала с приятна компания и страхотни хора винаги е така. А нашата компания беше забавна, шумна и толкова пъстра! Бяхме се събрали хора от 4 държави- България, Литва, Мексико и Бразилия. Страхотно е да общуваш с толкова много и различни култури! Всяка една е уникална и нестандарртна по свой собствен начин.
Любимата ми част от деня беше малко преди настъпването на залеза, когато се събрахме всички заедно и слушахме музика. Но не просто каква да е музика, а такава, която те предизвиква да се разкършиш и да танцуваш. Аз поне не можех да гледам безучастно, докато се носеха заразителните ритми на бразилската самба и салса и веселите мексикански ритми. Кракът ми сам потропваше в една весела мелодия, нетърпелив да му дам повече поле за изява. Едно от момчетата беше страхотен учител и ни показваше лесни, но завладяващи стъпки от бразилските танци. Неусетно танцувахме заедно във вихъра на много смях, усмивки и радост, всичко това придружено от медените багри на залязващото слънце. Е, за да не остане и България непредставена пред толкова много чужденци, им показахме стъпките на нашето Право хоро и ръченица. Къде с объркване на бройката, къде с някое настъпване по случайност, но компанията доста бързо усвои хората и се заиграхме всички заедно в нещо като измислен кръг. Не знам дали има по-добър начин за отпускане на тялото и съзнанието от танците. Аз поне не съм го открила още. Но е факт, че докато се носехме ту в плен на латино движенията, ту в динамичното потропване от ръченицата, се чувствах не само много щастлива, но и с едно усещане за душевно спокойствие. Усещах, че съм по-свободна и по-лека от перце !
Танците, смехът, обядът, при който събрахме около 6 маси, за да се поберем цялата многобройна компания- точно такива спомени се просмукват в мен и ме обвиват като топла жилетка. Ако някое място е способно да даде страхотно коледно настроение, с две ръце гласувам това да е Обидос. Малката празнична перличка, която ни даде мирис на шоколад, джинджифил и канела точно 3 седмици преди Коледа. Обичам, обичам!
