Всеки се страхува от нещо. Някои от паяци, други от височини, трети от обвързване. Аз се страхувам от работата и навлизането в рутина. Не съм мързелива, даже напротив. Винаги гледам да си изпълнявам задачите съвестно и бързо. Амбициозна съм като за трима. Искам да постигна толкова много и да не спирам да се надскачам.
И все пак ме е страх от работата. Това е още по-интересно предвид факта, че имам натрупан богат опит на различни позиции. Две студентски бригади, стажове,работи, практика в Лидл още след 12-и клас- общо взето никога не съм седяла със скръстени ръце. И въпреки това ме е страх от работата.
Работа. Онази постоянната, с която ще си изкарвам прехраната и окончателно ме издърпва в света на възрастните. Някак по-лесно ми е да изкарам няколко висши образования, академии, семинари и допълнителни дейности едновременно, но не и да си помисля, че 8-9 часа ще съм заклещена в чудовището, наречено „офис“. Това не е нещо временно, което да се изтърпи като 16-часовата работна смяна в Америка. Не, това е реалността.
Оглеждам се около себе си и не виждам някой друг с подобно терзание. Моите познати започват работа и гладко преминават в света на възрастните. Никой не се тръшка по въпроса, че режим еднообразие вече бива отключен за постоянно. Логичната част от мен приема, че това е напълно нормално и все в някакъв момент се налага. Другата част от мен обаче, детински настроената и по-голямата, слуша как хора говорят за работно време, осигуровки и други скучни неща. Чудовището „офис“ започва да кръжи все по-близо около мен, а аз искам да го отблъсна с раница за пътувания към евтини дестинации, Еразъм и други хубави неща. Да ми е все така безгрижно по детски и никой да не ме занимава с отговорности, спазване на срокове и шефове.
Работа, офис, рутина ( РОР) или още трите думи, които карат кожата ми да настръхва от ужас. За мен, която се хвърлям уверено в непознати води и кръстосвам целия свят почти винаги сама, най-голямото предизвикателство (=мъка) за момента е да знам, че 5 дни от седмицата влизам в режим 9-6. Ето, признавам си- страх ме е! Не е забавно да си възрастен, а? ?
П.С Стискайте палци РОР да не ме стъпче и погълне…
