Традиционно за мен, а предполагам и много други хора, краят на годината е време за равносметка- какво, как и защо. Естествено, 2020 беше всичко друго, но не и традиционна. Да се опиташ да анализираш тази година би било също толкова успешно, колкото да се въртиш в кръг и после да ходиш в права линия. Но аз все пак ще пробвам да се върна назад през тези 12 месеца, пък да видим какво ще излезе.
януари- февруари
Честно казано нямам особено ярки спомени от този период. Не се случи нищо интересно. Целият януари и малко от февруари все още работех в книжарница Ciela- работа, която безкрайно ме изморяваше психически. Не се чувствах никак добре в тази среда, повечето колеги само ми се заяждаха, а и нищо градивно не научих там. Ако ме питате защо изобщо съм започнала там, главната идея беше да си спестя пари за бригада в Америка. Действително, заплатите ми от Ciela отиваха директно в спестовната сметка и с надежда чаках да замина за САЩ. Дори средата на януари имах интервю с представител на моя американски работодател- една пекарна в Сан Франциско. Сан Франциско не звучи никак зле, a? Само да имах представа какво ще ми извърти тази година и че ще продължавам да гледам Калифорния само от екрана на компютъра…
Единственото друго, което помня от януари, беше взимането ми на диплома за бакалавър. Имам предвид физическия документ, защото защитата ми беше още септември 2019г. Тази хартийка също беше свързана с много разправии и всичко се случи на косъм. Добре, че взимането на дипломата се случи навреме. Поне едно хубаво нещо за сметка на предстоящите тазгодишни гадости.
март- април
Никога не съм вярвала, че петък 13-о число носи лош късмет. Не съм фаталист. Все пак съм родена на точно същата дата и обожавам рождения си ден. Обаче петък на 13.03.2020 няма да го забравя. Денят, в който светът спря. Денят, в който се сбъднаха най-големите ми кошмари.
Връщайки се назад в тези два месеца, осъзнавам, че това е било най-тежкият момент в целия ми живот досега. Мразех самотата, чувството сякаш си в клетка и сбърчените от страх и паника носове на хората, когато се разминеш с тях на улицата. Ненавиждах всичките призиви, хаштагове и снимки, които подканяха да си седим вкъщи. Този период за мен не беше възможност да преоткрия нови хобита или да получа почивка. Беше ад. Дори кратките разходки в квартала бяха изпълнени с вина, защото дебнеха полицейски коли навсякъде. През тези два месеца нямах работа и съответно нямаше нещо, което да отвлича мислите ми от депресивното състояние и непримиримостта с тази ситуация. Трябваше да карам лекции онлайн и за двете магистратури, което допълнително ме изтощи. Гледах преподавателите си от малък екран, без да запомням и дума от казаното, разсейвах се, не можех да се концентрирам и си пишех домашните машинално, без капка интерес и желание да уча.
Изведнъж всичко стана онлайн през тези два месеца. Онлайн образование, работа, галерии, музеи, концерти, представления. Не ми трябваше много време, за да намразя всичко онлайн. За мен човешкият контакт има по-голяма стойност от най-добрите системи за изкуствен интелект взети заедно. Липсваха ми хората, приятелите, близките. Имах чувството, че съм попаднала в дупка, от която няма измъкване. Не знам дали съм извлякла някакви поуки от тези два месеца, но със сигурност споменът за този период не ми е никак розов.
май- юли
Въпреки големите ми надежди, стана ясно, че бригада в САЩ за мен няма да има. Затвориха американското посолство, Тръмп забрани издаването на всякакъв вид визи. Това допълнително ме съсипа, защото миналата година пак се наложи да се откажа от заминаването си по други причини. Сега през 2020г. за втори пореден път не успях да сбъдна мечтата си да посетя Калифорния.
След като се отказах от бригадата, започнах да търся работа. Да не повярва човек, успях да намеря сравнително лесно. Започнах работа на първи юни в една дигитална агенция, където се занимавах със социални мрежи и реклама. Бях на 4 часа и това ми позволяваше хем да се занимавам с нещо, хем да имам свободно време.
Май беше месецът, в който най-после започнах да виждам светлината в тунела. Отвориха парковете и градинките, а след това и всичко останало. Спомням си как веднага отидохме в една сладкарница и тортата тогава ми се услади 10 пъти повече от обикновено.
Лятото беше добре дошла глътка въздух за всички ни. Да, нямаше пътувания и екскурзии до Италия например, но пък хората оцениха красотите на България и родното Черноморие. Лятото успяхме да идем до плажа, да се къпем в морето и да си починем. Да си починем от „новото нормално“ – брифинги, речи, министри, маски, укази, заповеди, ситуации и обстановки. Имахме възможността да се насладим на лятото такова, каквото би трябвало да е всеки път. Слънце, пясък, настроение, безгрижие. Истински благодарна съм за тези няколко месеца свобода.
август
Август беше един от най-любимите ми месеци в тази странна година. Успях да ида на море няколко пъти и с различни хора. Дори работната ми командировка беше на прекрасно заведение в Ахтопол. Черешката на тортата беше ходенето до Полша, което с моите приятелки чакахме с такова нетърпение. И там ситуацията беше несигурна до последния момент, но успяхме! Не само че разгледахме Варшава и се видяхме с нашите приятели, но бяхме и на сватба, а аз даже хванах букета на булката. Както се казва: всичко е добре, когато свършва добре!
септември
Септември е любимият ми месец, защото тогава съм рожденичка. Моето човече ми беше подготвило незабравим ден, за който може да прочетете в статията „Един страхотен рожден ден!„.
Като изключим празника, септември беше свързан с писане на дипломна работа за едната ми магистратура и търсене на нова работа. Бях решила да осъществя образователен обмен в Литва по програмата „Eразъм“. Разбира се, 2020г не беше съгласна и с тази моя идея. Не само че не успях да замина, но и изгубих немалка сума, която бях предплатила за квартира във Вилнюс. И то същите тези пари, които успях да спестя първо от заплатите в Ciela с надеждата за бригада, а след това и евентуално за сватбата. Да кажа, че ме беше яд и исках да ударя някого, пак няма достатъчно добре да опише тази „чудна“ загуба и допълнителна каръщина през тази отврат година.
октомври- декември
Тези месеци ми бяха много противоречиви. Периодът, в който се случиха три пракрасни неща и множество ужасни. Ще започна с лошото, за да мога да завърша с хубавото. Близо два месеца търсех работа, което беше безкрайно изтощаващо. Борех се с интервюта, задачи за правене, изтекли обяви и некоректни работодатели към множество фирми и компании. Случвало се е в някой ден да имам две, че и по три насрочени интервюта. Едни и същи банални въпроси, на които повтарях едни и същи отговори като грамофонна плоча. А след това чакане на отговор, изнервяне и опънати нерви.
Веднага след като най-после си намерих работа, аз и Иво изкарахме ковид. Хайде пак нова доза стрес с лекарства, тичане, изследвания и лечение. Вече съм говорила за това в една от предишните статии, та няма да навлизам отново в подробности. Оправихме се и уж всичко трябваше да си дойде на мястото след двата отрицателни теста. Да, ама не. Последваха семейни проблеми, притеснения за наши близки и какво ли още не.
Дойде ред на второто затваряне, което поне не е толкова сурово като предишното. А и сега имам работа, така че времето минава бързо. Ноември и декември пак ми беше притеснено, защото предстоеше защитата на дипломната ми работа. Какво да ви кажа, формулата за периода октомври- декември беше следната: стрес, напрежение, нерви, гняв и тръшкане.
За щастие, ще завърша с радостите. На първо място, от два месеца в дома ни се подвизава един малък косматковец, който може да излекува всяка драма с очите си като маслинки. Марс е като антистрес плюшена играчка за гушкане и мисля, че го взехме в идеалния момент да ме развеселява и радва.
Другите чудесности са, че си намерих работа с готин екип и позиция, на която искам да се развивам. Освен това, едната магистратура е вече зад гърба ми, успешно защитена и завършена. Така че тази година има и своите проблясъци в крайна сметка.
Изводът
2020г беше… от всичко по много. Не знам какви са поуките от тази ситуация, но не искам подобно нещо да се повтаря. С най-голям кеф ще присъствам на ритуалното горене на всякакъв вид маски, каски, шлемове и препаски, когато му дойде времето. А за догодина си пожелавам хора, които отново могат да общуват свободно, да се прегръщат и да бъдат заедно БЕЗ дистанция! Бъдете здрави и весели празници от мен!
