Само аз ли съм с усещането, че 1 януари 2022 беше сякаш вчера? Хората все казват, че времето лети. Наистина е така. Поотделно дните може и да ви се струват бавни, но поглеждайки годината като едно цяло, месеците се сливат един в друг с едно щракване на пръстите. Зимата отстъпва на пролетта, пролетта приветства лятото, след това земята се обагря с жълто и кафяво благодарение на есента и за финал отново следва царствената снежна покривка на зимата.
Следвам традицията си за равносметка в края на годината. Не само го намирам за полезно занимание, а и опресняване на паметта колко неща всъщност преживяваме в рамките на тези 365 дни. А поне при мен, пътувания, осъзнавания, събития и уроци от 2022 никак не липсваха. Настанете се удобно, защото следващите редове няма да са кратки, но ще се постарая да ги обвия в интересни нотки.
януари – април
И друг път съм споделяла, че за мен януари е много странен месец. Хем бележи началото на годината, хем края на почивката и празниците. Трудно е човек да се вкара в работен режим и в същото време е толкова лесно да залитнем в крайността за поставяне на безкрайно много цели, амбиции и стремежи. „Нова година, ново аз.“ Колко пъти сме чували или изричали самите ние подобно нещо? Препълнени фитнес зали, нови диети и режими, обещания да пием повече вода и да спортуваме 4 пъти в седмицата.
Януари миличкият не е виновен, че го натоварваме с толкова много очаквания. Просто така му е било отредено да е първи месец и съответно да върви ръка за ръка с асоциацията за промяната и новото начало. Аз не съм от хората, които да си поставят n на брой цели на огромен лист и периодично да ги преглеждат. Разбира се, искам да постигна някакви неща, но те не са на всяка цена. Винаги ми е било странно например като някой реши да измери даден успех с конкретна цифра. Какво значение има дали си прочел 500, 50 или 5 книги за годината? По-голям смисъл намирам в това съответното действие да се върши съзнателно и с удоволствие, отколкото количественото му измерение.
След този дълъг увод, искам да кажа, че нямах никакви очаквания за януари 2022, защото този месец винаги преминава някак насън за мен. И точно поради липсата на планове, се случи едно отлагано няколко пъти пътуване до Италия с моите момичета. Заминахме до Бари, където беше студено, мрачно и ние бяхме единствените туристи там по това време на годината. Още си спомням как търсехме да намерим отворено място да хапнем по 40 минути всеки ден. Може да се каже, че стартирахме 2022 добре щом началото беше поставено с пътуване.
Връщам назад в блога да си спомня какво се е случило след януари тази година и с тъга осъзнавам, че за първите 4 месеца от 2022 имам едва 6 написани статии. Това прави по 1 и мъничко на месец. После си спомням, че именно този период в личен план беше една въртележка от негативни емоции. Случиха се много неща и пренареждания в живота ми, сред които и загуба на няколко близки човека в кратък интервал от време. В този смисъл, започвам да осъзнавам, че всяка година, в която сме останали живи, здрави и не сме изгубили никого, би могла спокойно да се обяви за успешна. Целите могат да почакат, но най-важните неща си остават именно тези, описани в предходното изречение.
Хубавото на този период беше, че активно се занимавах с танци и точно края на февруари открих бачатата като любим мой стил, който да ми носи толкова радост. От този момент не съм спирала да очаквам понеделник и сряда с нетърпение, когато са ми уроците. Запознах се с много нови сърцати хора, престраших се още на втората седмица да ида сама на парти без да познавам никого, последваха и няколко фестивала. Танцът е една наслада за душата и съм много благодарна, че в София има такова голямо изобилие от стилове, школи и възможности. Мога да практикувам всеки ден различно нещо и да се уча от най-добрите.
май – август
Ей така се търкулнаха януари, февруари, март и април. Малко тъга, много промени и още повече надежда за хубавото, което предстои. Май беше време буреносните облаци малко да се поразсеят и бях възнаградена не с едно, а три пътувания в чужбина. Бях на моминско парти на най-добрата ми приятелка в Малага, след това заминах на командировка от работа в Германия и накрая завърших с пиене на ябълков чай в Истанбул – едно местенце, което също търпеливо чакаше своя ред и беше отлагано три години заради пандемията. Благодарна съм, че имах възможност концентрирано да видя толкова хубави гледки и то само в рамките на месец.
Юни за мен също беше един великолепен месец. Най-после имах физическо дипломиране и след толкова изкарани университети и дипломи, на 3 юни получих свидетелство за положените усилия на официална церемония с тоги, шапки и почести както си му е редът. Едно е да си вземеш дипломата от администрация и после да продължиш с ежедневните задачи, съвсем друго да ти я връчи деканът на университета с тържествено ръкостискане.
В края на месеца пък най-добрата ми приятелка се омъжи и бях не просто гост, а в почетната роля на кума. Вълшебно е да наблюдаваш чистата любов между двама души от първия ред. Няма друга подобна емоция и за мен сватбите са едни от малкото дни в съществуването ни, които наистина помним цял живот.
Като си помисля за юли и август, ми става топло на душата и се сещам за сборника „Юлски разкази“ на Здравка Евтимова. Когато е лято, някак всички проблеми изглеждат незначителни. Топло е, навън тупти живот, захвърляме дебелите дрехи и приветстваме морето, пясъка, вълните и босите крака.
През юли заминах в Гърция на море и беше чудесно. Гърция все пак е Гърция и не знам кой би се пренаситил да се наслаждава на онзи специфичен нюанс на синьото, поздрав на морската вода, плажовете, скалите, калмарите, скаридите и изобщо вкусната храна.
Август пък заминах на първия си танцов фестивал във Варна. Подозирам, че именно тогава обувките ми започнаха да се предават, защото ги изтормозих с нон – стоп танци по 9-10 часа на ден. Август беше и преходен месец за мен, защото смених работата и в края на месеца поех по нов път. Не ме е страх от промяната и обикновено прелитам от едно на друго нещо с надеждата да открия това, което търся. Да намеря моето си, където не просто да цъкам зад компютъра, а наистина да се чувствам добре. И тук беше моментът за ново начало, което преди това внимателно уплътних с щедра доза море. Две седмици при любимата баба в Бургас, за да съм сигурна, че в тялото ми вирее витамин Д в прилични количества.
септември – декември
Последното четиримесечие от 2022 въобще не го усетих, мина още по-скорострелно и от първите две. Естествено септември го свързвам с моя рожден ден, който обожавам. Тази година плановете ми се смениха сто пъти и в крайна сметка нищо от заплануваното за пътуване в чужбина не успя да се състои. Простих се с надеждата да посетя Париж и да се насладя на безплатен вход за музеите, тъй като те предлагат тази екстра единствено за хора под 26 години. Както са го казали нашите мъдри предшественици: „Късно е, либе, за китка“. Вместо да позирам с барета и френски кроасан пред Айфеловата кула, посетих Мелник, Рупите, Роженски манастир и Сандански за рождения си ден. Беше хубаво, но все пак си имам едно наум и за Париж в бъдещето, макар и с по-голяма инвестиция от моя страна за посещение на културните им забележителности. Усетихте ли сълзата, която се пропи в тази статия, докато четете това? Аз определено я усетих – все пак едно е безплатен вход, друга работа е по 20-30 евро на всяка атракция отделно… 🙁
Края на септември ми се сбъдна и късметчето от новогодишната баница за нова кола. Откакто имам книжка, близо 7 години и половина, се придвижвах с помощта на първата ми кола – едно рено геройче. Сладка малка количка, на която направих първите си стъпки като шофьор и тя търпеливо понасяше всичките ми (не)успешни опити да паркирам, завивам, потеглям на баир и всички други ситуации, в които околните да избягат от мен с писъци в ролята ми на индивид, управляващ МПС. Благодарна съм ѝ за извървените километри заедно. Не ѝ е било леко с всичкото удряне, жулене, драскане, тряскане, опиране на бронята и блъскане, но се справи успешно. Нейната наследничка е също толкова компактна и сладка на външен вид, в допълнение една още по-модерна и удобна госпожица. И нямам търпение да си пърпорим с нея из България и Европа.
Докато виртуално се размечтах за Париж и Лувъра, се опитвам да си спомня какво ми се случи през октомври и ноември. Блогът ми, който се явява и хронологически онлайн дневник, подсказва, че нищо кой знае колко вълнуващо не се е случило за този период. Дерзаех на новата работа в Kaufland и навлизах в детайлите по позиция, която не бях работила до момента. Единственото, което съм отбелязала в блога, е спонтанното ми пътуване до Халкидики, Гърция с една колежка и мъжа ѝ. За това събитие мога да се похваля, че се къпах в морето в края на октомври и карах лодка. Има си пръв път за всичко.
Превъртаме годишната ролка филм и стигаме чак до последния месец декември, който пък за мен беше истинска експлозия от събития, пътувания, интересни случки и преживявания. Бях на коледно парти от работа, после танцов фестивал в Боровец, пътуване до Германия, базари, традиционното ходене в Бургас за празниците и какво ли още не. Имах си един приготвен куфар и само сменях съдържанието му от пътуване на пътуване. Купих много подаръци, съответно и аз получих много такива. Опитах вкусна храна в големи количества. Бях и тук, и там.
А празниците са един чудесен завършек на годината и начин да покажеш на близките си хора, че те е грижа. Няма значение дали това се случва чрез внимателно подбран подарък, домашно приготвена храна, топли чорапи или някоя мила дума. Важното е да има уют, топлина, разбирателство, обич.
Обобщението ми след тази равносметка е, че нещата рядко се случват по план и обикновено най-случайните неща се оказват най-хубави. А в по-късен етап обикновено идва и осъзнаването, че случайното не е баш случайно и съдбата си знае работата, защото умее да ти поднася точния специалитет в точното време. Точно това ще се опитвам да напомням на себе си и своето нетърпение, което усилено тропа по масата и иска да се наредят всички неща сега и веднага. До нови срещи, приятели!
