Чувала съм много хора да казват, че българското кино нямало стойностни продукции. Да, ама не ! Благодарение на поредното издание на София филм фест за учащи, успях да се убедя в обратното. “Маймуна”е една едновременно смешна и тъжна история. Смешна, защото от една страна се повдига въпросът как да ограничиш осиновената от теб маймунка да не изяде всички банани. Тъжна, защото филмът показва колко наложително е да пораснеш понякога, независимо дали го искаш или не.
От друга страна, се преплитат и много различни истории, всяка въздействаща по своему. Дали камерата ще е насочена към един готин баща, винаги настроеното позитивно момиче, по-голямата му сестра, която вече започва да се интересува от неща като любовта, или пък ще е за учителя, намиращ странен начин да облекчи мъката си- това всъщност няма значение. Различни хора, различни съдби. Но всяка от тези истории има много по-голяма дълбочина от това, което се вижда първоначално.
Готиният баща прикрива с усмивката си страха, че уж елементарната операция може да не протече съвсем гладко. Винаги лъчезарното момиче се опитва да не мисли за факта, че проблемите в живота не се изчерпват с това да нахраниш маймунката. Сестра й вече е по-голяма, точно на прага между детството и зрелостта, където трябва да търпи последствията от своите решения. Учителят не е просто човекът, който вътворява ред и дисциплина в класната стая, а една объркана личност, която не знае как да се справи със самотата.
“Маймуна” е филм, който е направен с много мисъл и чувство. Героите са обикновени хора с обикновени истории. Точно това кара зрителят да ги чувства по-близки и да им влезе в положението. Подобни неща стават всеки ден. Навсякъде по света. Повече от 7 милиарда хора на тази планета, повече от 7 милиарда различни съдби. Според мен точно това е ценното на филма, че успява да покаже гледните точки на всички герои. Те страдат, плачат, усмихват се, а разказвачът е винаги там, вижда ги и показва как различните характери се сблъскват и допълват, когато се появи проблем.
Актьорският състав безспорно спомага за постигнатия емоционален заряд, който “Маймуна” носи. Освен известни имена като Юлиан Вергов и Ана Пападопулу, своя дебют правят и момичетата, които играят двете полусестри. И въпреки, че това е първата им голяма продукция, те се справят повече от прекрасно. Вписват се чудесно в ролите си- млади, невинни и изпълнени с надежда.
“Маймуна” определено си заслужава гледането. И не само защото историята е толкова многопластова и интересна, а и за да разбере човек какво налага на едно дете да се откаже да вярва в Дядо Коледа да кажем…
