В последната статия (виж Момичетата във Варшава: I част) завърших разказа си в рамките на първия ден. Както вече споменах, във Варшава имахме три пълни дни (без да броя деня на сватбата и деня за рестартиране след това). Вторият ден, в петък, бяхме с момичетата по собствена програма. Спазихме традицията…
Заглавието на днешната статия е игра на думи с романа на Георги Марков, а именно „Жените на Варшава“. Основната причина за полското ни пътуване този август беше дългоочакваната сватба на наши приятели, за която писах в миналия пост ( виж Спомени за цял живот: сватба в Полша), но пък добре…
Тази събота 22.08 обогатих кутията си със спомени благодарение на една сватба. Но не каква да е сватба, а полска. Много се вълнувах за това събитие. С Деси и Алекс получихме поканите преди няколко месеца, но до последно не се знаеше ще можем ли да отидем. Причината е ясна. Няколко…
Въпреки фалстарта от пристигането ни в Царево, почивката мина добре. От заглавието става ясно, че за 5 дни успяхме да обиколим почти всички южни курорти и кътчета по родното Черноморие. Споделям тук нещата, които открих и ми харесаха: Царево – бистро „Ореха“ Нашият хотел беше до Нестинарка и плажът там…
София напоследък прилича на огромна напечена плоча. Жегата е толкова силна, че единствено успявам да се охладя с огромни количества диня от хладилника и вентилатор, насочен право към лицето ми. Да не говорим за факта, че живея в панелка без голяма тераса. Съответно, шансът в апартамента да се образува истинско…
„Барът е до морето и морето е до бара.“ Така се пее в любимата ми лятна песен на Стефан Вълдобрев. При мен тази седмица се получи ситуацията „офисът е до морето и морето е до офиса“. Заедно със Зори и Любо, моите колеги от AdDigital, дадохме работен старт на седмицата…
Когато попадна на снимка с нещо готино и красиво, веднага ми се приисква да съм и аз на съответното място и да го видя с очите си. Точно това се случи с лавандуловите полета. Намирам ги за много чаровни и тъй като сега им е сезонът, фотосесиите с тази лилава…
Честит юли! Честито втора половина на годината. Искрено се надявам, че следващите 6 месеца от 2020 ще бъдат по-радостни и успешни. Наскоро с тъга си дадох сметка, че след месец и малко ще стане година от последното ми пътуване в чужбина. То се случи в Испания миналия август, когато бях…
В събота започва да се заформя новата ми любима традиция, а именно щъкането напред-назад. Вчера, по препоръка на сестра ми, се разходихме по екопътека „Бели Искър“, която се намира в национален парк „Рила“. Местността отново е близо до София- на около час и нещо с кола. Ако трябва да съм…
Ако не броим посещението на зоокът „Алис“ с алпаките през далечния декември миналата година, последното ми пътуване в България е било едва на 21.10.19. Тогава по женски отидохме до Рилски манастир със семейството ми. Интересно е как нещата се променят. Дори на заклети пътешественици като мен, понякога им се налага…