Едва ли има човек, който да си обича рождения ден повече от мен. Още като дойде август и на мен ми става празнично в душата. Обожавам този личен празник и за мен е задължително да правя нещо специално на деня. Любимата ми традиция е да си го посрещам в чужбина, а колкото е мястото по-екзотично и ново, толкова по-добре. Сред колекцията ми от яки места за посрещане на рожден ден се нареждат Мексико, Турция, Португалия и САЩ.
За съжаление, последните години не ми се получиха плановете за пътуване извън България през септември и го празнувам на родна земя. През 2022г концепцията „къде точно да бъда“ се смени доста пъти, което само ми доказа, че плановете съществуват, за да бъдат променяни.
От всички идеи, хрумвания и нагласяния и сметки, последно остана Сандански. Нямам обяснение защо се спрях точно на Сандански. Реших, че не съм била в този край на България и ще е интересно преживяване.
Ще започна разказа си от мястото за настаняване в Сандански, което се казва Villa Sintica. Добре познато е на минали, настоящи и бъдещи младоженци, защото се провеждат често сватби там. Хотелът е модерен, уютен с просторни стаи, а голямата градина подканя към изнесени ритуали и празненства под звездите. Особено доволна останах от закуската, която беше включена в цената – домашната им баница и палачинки от бюфета си заслужаваха преяждането по всички параграфи.
На самия ми рожден ден (13 септември) програмата беше доста интензивна, а и как иначе като съм такъв пумпал и не мога да седя на едно място. Първо с Иво обиколихме Сандански. Бързам да кажа, че градът е малък и за половин ден спокойно може да видите всичко интересно в него. На мен нещата, които ми харесаха в Сандански, са няколко:
- Парк „Свети Врач“
Паркът в Сандански е хубаво място за разходка с много лебеди и патици наоколо, които да ви правят компания. Има също въжен мост и широки алеи.
2. MOKA coffee and cakes
Виждали ли сте кафене на колела? Е, ако не сте, Сандански бързо ще ви покаже какви интересни неща измислят хората. MOKA в някой минал живот е било малко бусче, но човеците му решават да го преустроят на място за вкусни неща и напитки, което е с допълнителна екстра за мобилност. Много е китно и симпатично, но не очаквайте да го намерите всеки ден на същото място. Работното време на MOKA е плаващо и най-добре да следите Фейсбук страницата дали ще бъде отворено в съответния ден, или не (https://www.facebook.com/Mokacoffeeandcakes/).
Всеки ден в MOKA имат и предложения за различни сладкиши – брауни, пай, кекс, бананов хляб и още много други. Въпрос на късмет е дали и какви сладости ще заварите. Най-бързият (= най-рано пристигналият) печели. За пиене пък има вариации на кафе, лимонади, фрешове, чай и смутита.
3. ресторант „Оазис“
Единствено този ресторант пробвахме в Сандански и беше вкусно. Менюто предлага доста неща, така че гладни няма да останете. Аз пробвах ризотото с пилешко и сметана.
Моя позната, която живее в Сандански, препоръча също за допълнителни местенца Andromeda Coffee and Tea и Caldo за занаятчийски сладолед, но тях двете не успях да пробвам.
След разточителното пиене на кафе и припек под слънцето (все пак съм рекордьор по бавно пиене), се отправихме към Рупите. Местността Рупите е най- тясно свързана с името на българската пророчица Ванга. В Рупите се намира черквата „Света Петка Българска“, къщата на самата Ванга и Кръстът. Входът за комплекса е безплатен, но с условието да се пази тишина.
Усетих различна енергия на това място, особено влизайки в къщата на Ванга. Почувствах се по различен начин, когато видях местата, където е приемала посетители, седяла или просто е почивала в градината си. До нейната къща има и музей с кратка история на нейния живот по снимки, а на екран върви и видео филм, който може да се закупи допълнително.
Винаги ми е било интересно да надниквам в миналото и старите къщи притежават нещо, което силно ме привлича. Един поглед през прозореца към стаята, към все още наредените завивки, шкафовете, останалите вещи, чиниите в долапа и добивам представа как са живели хората преди, какво е било „онова“ време. Развълнувах се да съм в къщата на Ванга и трябва да призная, че я обиколих няколко пъти – ей така да съм сигурна, че не изпускам нито един детайл. Въздейства ми и както вече споменах, енергията на това място беше на съвсем различно ниво.
На няколко километра от Рупите се намира и Хераклея Синтика – античен град от 5 век, чиито руини пазят следите на времето.
След посещението на Рупите и Хераклея, се върнахме обратно в Сандански, за да доотпразнуваме рождения ми ден подобаващо. Разбира се, рожден ден без торта не е рожден ден според моите представи и усилено се заех да търся подходяща сладкарница. Изборът не беше много голям и се спряхме на една в центъра, която се казваше Bene Bene или нещо подобно.
Моят празник завърши с празнична вечеря в ресторанта на самия хотел Villa Sintica. Вкусно беше, но цените ми се сториха твърде високи. Готиното беше, че продължаваха да ми се обаждат хора и вечерта за рождения ден, което удължи повода максимално, а аз точно така обичам.
На другия ден отново закусихме с домашната баница на хотела и без да преувеличавам, беше невероятна. Насипах в чиниите ни почти цялото количество от изкараното в тавата. След това планът беше да обиколим Мелник и Роженския манастир. Моята позната беше казала, че за тези места половин ден обикаляне ще ни стигне и точно така и се оказа.
Роженски манастир не знам защо си го представях с мащабите на Рилския, но се оказа доста по-скромна постройка. Стаите на монасите бяха заключени и преградени с въжета, та посетителите имат достъп до самия манастир и двора му, затова и не съм снимала много. В близост до входа на манастира се намира пък гробът на Яне Сандански.
След манастира дойде ред и на Мелник. Мелник вече го свързвам с 3 неща: вино, механи и стари къщи. Визуално много наподобява Арбанаси, Боженци и другите подобни селища. Излишно е да казвам, че любителите на вино тук ще се чувстват прекрасно, защото буквално през няколко метра има винарни и дегустации. Тук е и избата на Митко Шестака – който е гледал Фермата, го познава много добре. Не видяхме точно него, а дъщеря му, която ни посрещна и ни предложи различни видове вина. Цената за дегустация по спомен май беше 3лв и разбира се човек може да си закупи бутилка след това.
Друго интересно нещо в Мелник е Кордопуловата къща. Кордопуловата къща е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров. Тя е принадлежала на знатен български род. В момента е включена и в 100-те национални туристически обекта на България под номер 4. Построена е на 3 нива през далечната 1754г. Редовният билет за посещение струва 5лв и също включва дегустация на вино освен обиколка на самата къща.
В Мелник има изобилие от механи и тук е точното място за ядене на кебапчета, шопска салата, пърленки, дробчета и всичко друго традиционно от нашата кухня. За десерт препоръчвам цедено мляко, поднесено със сладко или мед с орехи.
Всичко това успяхме да видим в Сандански и околността за няколко дни + имахме времето да пробваме и СПА зоната в хотела. Единствено съжалявам, че не успях да ида втори път до MOKA кафето, но поне имахме късмета да е отворено на рождения ми ден. Изкарахме си добре, а за следващата година си пожелавам да празнувам на още по-хубави места. До скоро виждане/писане!
