„Лас Вегас е единственото място, където парите говорят – и казват: „Довиждане“
Франк Синатра
Не бях чувала този цитат досега, но ще послужи прекрасно за откриване на третия ми разказ от Голямото американско пътуване.
Приятели, когато човек пътува, има безкрайно много предпоставки плановете му да се объркат и в движение да трябва да се адаптира към новите условия. Пътуването до и в Лас Вегас беше точно такъв случай. Последно ви разказах за престоя ни в Сан Диего, моят любим град от Западното крайбрежие.
За да избегнем шофирането над 6 часа и половина в посока Сан Диего – Лас Вегас, си бяхме предвидили да оставим колата под наем и да хванем вътрешен полет между двата града. Комичното започна още като взех грешната пресечка с колата и се озовахме в базата на военноморските сили. А точно няколко минути преди това Вали ми беше разказал, че спре ли те полиция в САЩ, държиш ръцете само на волана и при никакви обстоятелства не правиш резки движения и не излизаш от колата (ако се почувстват застрашени, могат да те разстрелят на място). Та нека кажем, че леко се панирах, когато се натресохме при военноморските служители и започнах да пелтеча нечленоразделно. Добре, че хората бяха разбрани и ни оставиха да се върнем в правилната посока.
Оставихме колата и отидохме на летището. Там на информационното табло полетът ни няколко пъти се измести за по-късен час. По някое време най-после се качихме на самолета и капитанът се опитваше да ни пуска шегички, но малко след това ни свалиха обратно и стана ясно, че полетът изобщо няма да се осъществи заради силни гръмотевични бури край Финикс.
В подобни ситуации американските авиокомпании не предлагат компенсация, а 3 варианта: възстановяване на сумата за билети, кредит на същата сума за бъдещо използване или пренасочване към най-близкия полет. Предвид метерологичните условия, не беше ясно кога и дали следващ полет изобщо ще има. Затова ние поискахме възстановяване на сумата и тръгнахме да си търсим нова кола под наем. И какво излезе от цялата ситуация? За да си спестим дългото шофиране до Вегас, върнахме първата кола, киснахме на летището в Сан Диего 7 часа, за да ни се отмени полетът и накрая наехме ПАК нова кола, с която пътувахме близо 7 часа по магистралата.
Беше под въпрос дали ще има как да се настаним, защото пристигнахме в 1 часа сутринта във Вегас. Но за наша радост (или ужас) най-мизерният мотел на света беше с денонощна рецепция и ни посрещна. На много гадни стаи се нагледахме, но тази беше категоричната горчива черешка на върха. Преставете си долнопробна стая, която изглеждаше сякаш (поне един) някой е умрял на пода. Беше перфектна за заснемане на някое криминале – съмнителна вана, пропит мокет с миризми и петна, ръждясали панти и прозорец, който не се отваряше. Заради психическото напрежение, по едно време започнах да си въобразявам, че по косата ме лазят някакви гадини. Проверихме матрака и завивките за дървеници, но поне това нямаше. Заспах с известно усилие и си обещах, че ще прекарам абсолютния минимум от време в тази гнусна стая. Добре, че поне си бяхме взели одеялата от презокеанските полети и не се допирах до мотелските завивки.
Заради късното пристигане ни остана само един пълен ден във Вегас, но хич не съжалявам. И така беше достатъчно разочароващо. Как да го кажа по-деликатно? Вегас с една дума е кич. Съжалявам, но целият град е една огромна бутафория. Това много ясно си личи през деня, когато добре лъсват имитациите на постройки от европейското архитектурно наследство като Айфеловата кула, фонтанът Ди Треви в Италия, множество скулптури, статуи и красиви сгради с история. И ако в Европа орнаментите са изработени на ръка и датират от хилядолетия назад, то във Вегас са постигнали някаква бледа имитация, която изглежда съвсем не на място. Дава усещане за евтино, това е точната дума. Представете си Колизеума в Рим, ама от Алиекспрес. Колоните са в някаква степен пресъздадени и надолу следва… шпакловка. „Каналът“ във Венеция беше комично изобразен като по-голяма локва с гондолиери. Абе, все едно някой е изсипал парченца от Lego и се е опитал да сглоби истински град за живеене.
Впечатлението от Лас Вегас затвърди мнението ми, че дори и с участието на много пари, нещата изглеждат гадно и евтино, когато се правят на принципа „да има“ и без никакви познания по естетика. Има много начини, по които да се създаде усещане за лукс, за съжаление Вегас не е използвал нито един от тях.
Към огромния известен хотел Caesars Palace има прилежащ мол, който ме вкара в сериозен естетически шок. Молът е затворено пространство и в същото време са облепили покрива с тапети на синьо небе и облаци, за да имаш усещането, че се разхождаш из улиците на Италия. Разни пеещи статуи започнаха да тропат с жезъл и да говорят с роботизирани гласове по време на специални дневни представления. Циганията беше пълна. В оглушителен сблъсък се докосваха злато, скъпоценни камъни и скъпарски витрини на магазини.
Съвсем друга представа имах и за казината. Още нещо, което Вегас разби на пух и прах. Бях с идеята, че там са крупиета с бели ризи, цари някаква по-изискана атмосфера, наблюдаваме сериозни покер играчи, събрали се на маса и преценяващи комбинациите от карти. Глупости! Казината реално представляват мръсни препълнени зали, където се пуши, пие и ентусиасти блъскат бутоните на ротативките, докато неонови екрани светят, гърмят и се тресат от американската мечта да се събудиш богат за 5 минути.
Голямата смешка е, че не бях стъпвала на казино до този момент и реших да си пробвам късмета. До последно не разбирах какво става и вкарах 20 долара в една ротативка, която започна да примигва и да се появяват парички на двата екрана. Оказа се, че от първи опит съм влязла в бонус нивото и имах право на допълнителни въртения. Така че накрая спечелих 200 долара така от нищото. Вали също спечели, но не сме се лакомили и директно осребрихме парите, които екстра дойдоха отгоре на семейния бюджет.
Друго разочарование във Вегас беше музеят на восъчните фигури Мадам Тюсо – очаквах да има повече зали и модели на звезди, но го обиколихме за половин час. Билетът никак не беше евтин, а повечето фигури на известни не ги бях и чувала.
Та така от Вегас – градът на хазарта, бутафорията, изкуствения блясък, проститутките по улицата, неоновите знаци, имитациите и легалната трева. Нищо впечатляващо поне за мен, така че един ден ми беше напълно достатъчен. През нощта градът изглежда малко по-добре, защото светлините обират и поглъщат част от кича и евтината изработка на всичко наоколо. Viva Las Vegas… ама друг път.
