Първото ми летене със самолет. Много се притеснявах как ще мине, защото не знаех какво да очаквам. И така, тръгнах от София с малък куфар и голямо нетърпение. Крайна цел- Единбург. Бях се чекирала онлайн, което ми спести доста време. След всички задължителни проверки, намерих своя гейт и зачаках да стане време за тръгване. След малко отвориха тунела, водещ към самолета. Дочаках реда си и поех по заветната стълбичка. На борда ме посрещнаха усмихнати стюардеси и ми помогнаха да си намеря мястото. За щастие бях точно до прозореца и можех да наблюдавам всичко. Самолетът се насочи на северозапад и след дълга засилка, потегли. Леле, какво усещане ! Сякаш си на влакче и усещаш познатото присвиване в корема. Усещането е смесица между адреналин, малко страх и вълнение. За няма и десет секунди вече си на хиляди метри от земята. Удивително ! Точно след момента на излитане, усетих застой, сякаш сме във въздуха и седим на едно място. Когато самолетът набра нужната скорост, се издигахме нагоре и все по-нагоре. До самите облаци, които изглеждаха като огромни пухкави легла. И ето, само небето ни беше граница.
Оттук нататък почти не се усещаше движението. Плавно минахме толкова много километри, а го почувствах като миг. Имах прикачване на Франкфурт, което май е най-голямото летище в Европа, но германците са се погрижили да се оправиш лесно, защото навсякъде имаше указателни табели и хора от персонала, които да питаш. Вторият полет беше още по-вълнуващ, защото, когато наближихме Единбург, самолетът се движеше над Северно море и при кацането се доближаваше толкова близо, че оставах с усещането как всеки момент ще се гмурне във водата. След едно леко друсване, кацнахме в Единбург и моето шотландско приключние започна. Нямам търпение!
