Има места, които се настаняват в сърцето, обгръщат го внимателно с едно топло одеяло от всички страни, създават уют и остават трайно там. За мен Лисабон е такова място, споделяла съм неведнъж. Този септември традиционното пътуване след рождения ми ден ме отведе в любимата Португалия.
Рим, цветен Лисабон и рожден ден! и Пътеводител на португалския стопаджия: Лисабон са предишните ми разкази за града, хвърлете им един поглед. Винаги се старая да добавям и нова информация, така че днешната статия отново ще е насочена към Лисабон, но в по-разширен състав (с включени интересни места и наоколо).
Praça das Flores
Praça das Flores е на пръв поглед обикновена градинка, но вечер се преобразява в сърцето на града за социални контакти. Може да изпиете бира или някой коктейл, заобиколени от смеха на студенти и млади хора наоколо. Тук точно се намираше нашата квартира Flores guest house – едновременно близо до центъра, Bairro Alto, но достатъчно далеч от шума и най-голямата лудница. Около нас имаше изобилие от барчета, ресторанти и кафета.
Относно настаняването във Flores guest house – доволни бяхме много. Малка стая, но с всичко необходимо за комфортен престой. Тук имахме включена закуска, която всяка сутрин доставяха пред вратата под формата на кошница с пресен хляб, сладкиши, неща за мазане, плодове и кафе/мляко/ сок.
Rua Nova do Carvalho
Или по-позната като розовата улица на Лисабон с цветните чадъри. Няма как да я пропуснете – винаги е пълно с момичета, които усилено се щракат за Инстаграм. Естествено и аз бях една от тях. За да избегнете големите тълпи и произволни хора на вашите снимки, препоръчвам да се отиде в по-ранен час сутринта.
Cristo Rei
Статуята на Христос се намира на брега срещу Лисабон в града Алмада. Тя наподобява тази в Рио, но има разлики в размера и самия вид на статуите. До Алмада може да се стигне с различни градски автобуси, чиято цена е малко по-висока от стандартния билет за транспорт. По спомен струваше около 3,50€ в посока, плюс-минус. В Алмада открихме още едно готино местенце – Jardim do Rio, откъдето пък имаше страхотна панорамна гледка към моста и целия Лисабон.
Belém, моста 25-и април и много пастейши
Белем е едно от любимите ми места в града. Главно защото обожавам пастейши (традиционния португалски десерт тарт с пълнеж от яйчен крем), а тук е най-старото място за продажбата им, датиращо чааааак от 1837 г.
Интересен факт за пастейшите: прочутите Pastéis de Belém (или пастейш де ната), възникват в началото на XIX век в манастира Jerónimos в квартал Белем в Лисабон.
По онова време монасите използвали големи количества белтъци за колосване на яките на дрехите си и пране. За да не изхвърлят оставащите жълтъци, започнали да ги влагат в сладкиши и кремове. Така се появява рецептата за малките тарталети от многолистно тесто с яйчен крем.
След либералната революция в Португалия през 1834 г. манастирите са закрити. За да се издържат, монасите продават рецептата на местна захарна рафинерия. Няколко години по-късно, през 1837 г., отваря сладкарницата Pastéis de Belém, която и до днес твърди, че пази оригиналната, тайна рецепта.
В Белем има много неща за правене – посещение на манастира (Mosteiro dos Jerónimos), разходка по крайбрежната алея, щракване на някое селфи пред кулата в Белем и Паметник на откривателите. Ние навъртяхме близо 40 000 крачки в деня за посещение на Белем – обикаляхме навсякъде пеша. А алеята под моста 25-и април ми е останала любимо място за разходка, още от времето като живях в Лисабон заради Еразъм програма.
Calouste Gulbenkian Museum
На този музей попаднахме случайно, докато се чудехме как и къде да се спасим от португалската жега. Извадихме късмет с деня, защото всяка неделя след 14 часа билетите са безплатни. Калусте Гулбенкян е бил арменски предприемач, колекционер и филантроп, натрупал огромна колекция от произведения на изкуството през живота си. След смъртта му колекцията остава в Лисабон и се превръща в основа на музея.
Колекцията обхваща над 5000 години история и включва произведения от: Древен Египет, Месопотамия, Гърция и Рим, Ислямското изкуство, Китай и Япония, eвропейските майстори от Ренесанса до началото на XX век и подбрани бижута и декоративни предмети в стил Ар Нуво на René Lalique.
Синтра и замъкът Пена
Най-цветното място в близост до Лисабон е Синтра, само на около 40 минути с кола. Билетите за замъка Пена се купуват предварително за конкретен ден и час, затова е добре да тръгнете по-рано, тъй като често има големи опашки.
Била съм в Синтра и преди, но такова приключение по пътя не бях преживявала. Бяхме наели кола от Лисабон, която оставихме в града, а след това взехме автобус до замъка Пена. Пътят е много стръмен и тесен, затова достъпът е само със специализиран транспорт. Незнайно защо обаче автобусът пътуваше час и половина, с прекачвания по маршрута, и докато стигнем, вече бяхме сериозно закъснели за запазения си час. За щастие все пак ни позволиха да влезем.
Самият замък се обикаля сравнително бързо, тъй като за посетители са отворени само част от помещенията му. Въпреки това интериорът е впечатляващ и дава добра представа за живота в португалския кралски двор. Но и аз си имам слабост към дворци и палати, знаете.
Моята рокля отговаряше точно на оцветяването на замъка – жълто, оранжево, розово и червено.
Назаре
Мястото, за което се говори, че подслонява най-големите вълни в Европа. Препоръчвам да посетите Назаре обаче през ноември, когато е активният сезон. Ние пътувахме час и половина от Синтра, буквално хванахме последните десет минути залез, а Атлантическият океан през септември беше притихнал и спокоен. Но съм сигурна, че когато вълните са във вихъра си, би било наистина зрелищно да се гледат. Моята рокля залез идеално пасна на външния залез.
Praça do Comércio
Няма да ми омръзне да споменавам този площад, надявам се на вас да не ви омръзне да гледате негови снимки. Площад в сърцето на Лисабон и вдъхновение за толкова много картички и магнити. Цветен, живописен и много просторен.
LX Factory
LX Factory е едно алтернативно и забавно място. Тук се случват концерти, събития и всякакви арт неща – от базари, през изложения на ръчно рисувани дрехи, та чак до фургони, сервиращи матча и брънч. Сигурна съм, че са ви попадали снимки на прочутата книжарница в LX Factory. Носи името Ler Devagar, което на португалски означава „Чети бавно“.
Освен изобилието от книги, интересно е, че първо книжарницата се помещава в бивше индустриално хале на стара фабрика. Също вторият етаж предлага богатство от грамофонни плочи, ретро плакати и още находки от миналия век.
Фадо
Фадо се нарича традиционният музикален жанр в Португалия. Характерно за него е подчертаната тъга, която усещаме в текстовете и мелодиите. Смята се за музикалната душа на Португалия и често разказва истории за любов, раздяла, носталгия и съдба – чувства, обобщени в трудно преводимата португалска дума saudade, която означава тъга по нещо или някого, което липсва.
Ако имате възможност, отидете да послушате фадо. Може да е част от вечерята ви (много често има изпълнители на фадо в заведенията), а може и да си вземете билет за отделно преживяване. Заслужава си, ако искате истински да се потопите в португалската култура.
Храната
Храната в Лисабон сама по себе си е едно вълнуващо приключение. Няма да ви препоръчвам конкретни места този път, защото градът предлага необятно количество ресторанти, заведения, барове и пекарни. Мога да ви кажа някои характерни за Португалия ястия, които си заслужават опитването.
Вече споменах за пастейшите – любимият ми португалски десерт. Буквално всеки ден от пътуването ни си поръчвах кутия с няколко пастейша. Най-хубави са току-що извадени от фурната, а моят любим вариант е с щедра поръска от канела.
Bacalhau (риба треска) – ще я срещнете приготвена по всякакъв начин, с гарнитура или без, рибата варена, печена или нарязана в манджа. Моето любимо е Bacalhau à Brás – риба треска, запечена с картофи, яйца и лук, някой път маслини също.
Франкесината (Francesinha) е едно от най-известните традиционни ястия на Порто и често е наричана най-калоричният сандвич в Португалия.
Представлява препечен сандвич, пълен с различни видове месо, най-често шунка, наденица и телешко или свинско месо. Отгоре е покрит с разтопено сирене и залят с характерен гъст доматено-бирен сос с лека пикантност. Обикновено се сервира с пържени картофи, а често и с пържено яйце отгоре.
Нямахме път към Порто и това ястие остана неизпробвано. За сметка на това, прилагам онлайн галерия от всички останали вкусотии, съпътстващи престоя ни в Лисабон.
Обичам Лисабон, обичам енергията, която струи от него, обичам светлините, мозайките и цветовете на този град. Обичам усещането, че когато и да се върна тук, сякаш съм си у дома. Следващия път бих се върнала отново към уроците по сърф, за да оползотворя максимално времето си в Португалия и близостта до океана.
