Най-любимият ми месец е септември. Имам рожден ден, слънцето е топло, но не парещо, гали кожата и ни подава в бурканче, прилежно сгънати последните истории на лятото.
Празнувайки живота, себе си и възможността просто да тръгна нанякъде, тази година септември няма да е просто септември, а реших да си го направя рожден месец.
Планирала съм 3 пътувания – две от тях вече приключиха, третото предстои в края на месеца.
И така, започвам с Корфу. Едно вълшебно островче, което се вдъхнових да посетя от безкрайно сладкия британски сериал The Durrells. Той разказва за живота на едно симпатично английско семейство, което се мести да живее в Корфу през 1935г, точно преди началото на Втората световна война. Сериалът е създаден по действителен случай. Най-малкото дете в семейство Даръл се казва Джералд. Момченцето е известно със своята любов към животните и впоследствие става обичан автор на няколко книги, сред които „Моето семейство и други животни“ ; „Срещи с животните“; „Зоологическа градина в моя багаж“ и тн.
Сериалът много ме вдъхнови да посетя Корфу с всичките приказни гледки, които героите виждаха по пътя си. След като мястото беше набелязано, остана да се намери само подходящата компания. Моите любими момичета откликнаха и вече беше официално решено.
От София до Корфу има удобен директен самолетен полет, но ние решихме да пътуваме с моята кола, за да ни е по-удобно и да си разполагаме с времето както преценим. Километрите не бяха малко, но за сметка на това си вдигнах шофьорските умения няколко пъти. Тръгнахме на 5-и септември (вторник) късно вечерта, за да избегнем опашките и чакането по границата. Карах от София до Игуменица, където ни беше фериботът за Корфу. Общата продължителност на пътуването беше около 8 часа – 6 часа шофиране и час и половина с ферибота. Важно е да се отбележи, че имаше доста такси тол (поне 10 пункта) по магистралата, вариращи между 0.30 цента и 2 евро, така че е хубаво да си приготвите дребни монети, макар че на повечето можеше да се плаща и с карта.
Корфу е прекрасно място, както и очаквах. Разполагахме с 3 пълни дни и половина да разгледаме и мисля, че успяхме да вземем максимума за този период. Надолу естествено ще има визуална галерия с обяснение какво видяхме. Единствено бих ви предупредила, че като на всеки друг остров, и тук паркирането е трудно. Случваше се често да обикалям по половин час в търсене на място, за сметка на това успях да се напъхам на места, за които не подозирах, че е възможно. Както ви казах, на Корфу вдигнах нивото няколко пъти – то не беше каране 7 часа нон-стоп, паркиране на невъзможно тесни пространства, баири, изкачвания, а и черешката на тортата – паркиране на ферибот, от което, признавам си, се ужасявах преди това пътуване. За щастие, вече и това е в графата на успешно покорените ми изпълнения.
А сега е време за най-хубавата част. Да отворя бурканчето със спомени и да ви разказвам в снимки. Корфу е наистина е като картичка ❤️
Всички обичаме морето и се изумявам колко различни нюанси на синьото може да съдържа то. В Корфу се натъкнах на цяла палитра от вълшебни нюанси.
Втория ден от престоя ни в Корфу отидохме до Porto Timoni Beach – емблемата на острова. Плажът е много красив, с кристално чиста вода и възможност за гмуркане. Уловката е, че до него се стига трудно. След като оставите колата, ви очакват минимум 30 минути пеша спускане по стръмни камъни и трънливи пътеки. Признавам си, че този маршрут, комбиниран на фона на горещото време, не ми беше любимото нещо, но дългото вървене си заслужаваше.
Гледката от върха на Porto Timoni беше невероятна. Използвахме случая да се поснимаме доста, благодарности на случайната група англичани, която ни нащрака. А и връщането от плажа определено беше по-лесно и приятно от отиването. Това място остава завинаги в сърцето ми. ❤️
След този плаж продължихме напред към Cape Drastis – още една гледка, част от задължителния паспорт на Корфу. Озовахме се тук точно минути преди залеза, съответно хванахме и златния час за снимки. Вълшебство беше и наслада за очите!
Последния ден с момичетата искахме да идем до островната група Паксос (или Пакси;на гръцки: Παξοί), но за съжаление изпуснахме корабчето, защото беше много рано сутринта. При следващо идване до Корфу задължително ще отида до Паксос и ще наваксам пропуска. Екскурзията до Паксос е целодневна, имайте го предвид, а цената варира между 35-50 евро на човек.
След като ни се промениха така плановете, решихме пак да си хванем корабче, но до друг остров съвсем наблизо от брега на Корфу. Пътуването отне 15 минути в посока, а цената беше по 5 евро на човек. Тук отново цареше приятно безвремие и видяхме 2 плажа, които не бяха пълни с хора и си изкарахме много приятно.
Когато приключихме с разходката с корабчето и плажуването, беше забавно да открием колко ниско летят самолетите. Разходихме се до самолетната писта и станахме свидели на кацането и излитането на няколко самолета, наблюдавайки от първи ред така да се каже.
След самолетната писта направихме опит да разгледаме и резиденцията на австрийската императрица Сиси, тук в Корфу, в която тя прекарва голяма част от последните си години, но дворецът се реновира и в близките три години няма да бъде отворен за посещения. Възможно бе да видим единствено прилежащите градини, но пристигнахме късно и не остана достатъчно време да влезем.
Последния ден се разходихме из центъра на Керкира, района, в който ни беше Airbnb-то, докато стане време да си хващаме ферибота за връщане. Споменавайки Airbnb, се сещам да разкажа за апартамента, в който си бяхме резервирали нощувките. През годините с момичетата сме отсядали на много причудливи места, но това специално бих го наредила на едно от челните места в класацията.
Беше апартамент на три етажа, реновиран от 18-и век. Не знам как са се събирали цели семейства преди десетилетия, но беше страшно тясно. Без да преувеличавам, кухнята се разполагаше на едно миниатюрно квадратче, имаше малка маса и само един стол, а горните етажи побираха точно едно легло. Будеше ни шумът от прелитащи лястовици и всякакви пернати в ранните часове на деня. Но както и да е, оцеляхме и тук. Споделям още малко кадри от последните ни часове в Корфу.
Кухнята в Корфу
Ако кажа, че цяла година чакам с нетърпение, за да отида да хапна гръцка храна, няма хич да е преувеличение. Обожавам всякакви морски дарове като калмари, скариди, миди, октопод. Гиросът е другата абсолютна класика, задължителна спирка за всяко пътуване до Гърция.
Освен традиционната средиземноморска кухня, в Корфу имаше някои типични за острова храни. Loukoumades и loukoumezes (съответно солени и сладки) са точно такъв пример или както ги наричам аз „топките“. Представляват бухтоподобни тестени благини с различен пълнеж.
Loukoumades и loukoumezes може да опитате в Stazei Meli, отново в Керкира. Тези от снимката са с 3 вида сирена, различни меса съдържат вторите, а сладката порция е с тъмен шоколад, ягоди и шамфъстък. Вкусни са „топките“ и се предлагат в порция от 3 или 6 хапки, но предвид, че са пържени, препоръчвам да не поръчвате голямо количество, защото са тежка храна.
Sofrito и Stifado са други специалитети от Корфу, които са с различни видове месо и сос. Не можах да стигна до тях, защото на повечето места бяха отбелязани като пикантни ястия, а аз хич не съм фен. За сметка на това, с любимите ми морски дарове се отчетох подобаващо. Искрено благославям онзи, който е измислил скаридите саганаки. 🙏
Така завърши първото от планираните ми три пътувания през септември. Обич за Корфу, плажовете, островния живот, синия цвят, морето, таверните, залезите, сиртакито и гърците! 💙
