Рожденият месец продължава. Не се шегувам като ви казвам, че се погрижих да си отбележа рождения ден по легендарен начин тази година. Разказах ви за Корфу, сега е ред на пътуване номер 2. Преди, по време и след Празника с главно П (да се чете рожденият ми ден 😃) се намирах във Венеция.
Много често ще ме чуете да казвам „имаше евтини самолетни билети“, когато става въпрос за някое спонтанно пътуване. И това си е съвсем основателна причина, особено предвид факта колко се вдигнаха цените след пандемията. Така че, хоп, една проверка в Ryanair и мястото беше набелязано. Венеция. Успях да убедя и приятелка да дойде с мен. Разбира се, както се оказва всеки път, евтините билети за Венеция бяха за сметка на всичко останало, което струваше майка си, баща си, и всички роднини накуп, но за това по-късно.
И така Венеция. Идвала съм тук преди години, но някои места не пречи човек да си ги затвърди. Стана ясно, че имам афинитет към мостове и ги намирам подходящи не само за фотографски кът, но и местенце за наблюдение на местните италианци, а и забързаните туристи, които все тичат нанякъде с телефони в бойна готовност за снимки.
Пътуването до Венеция беше леко, лежерно и без предварителен план, което компенсирахме с много навъртени километри пеша. Видяхме естествено площада и катедралата Сан Марко, но там беше толкова претъпкано с туристи, че предпочетохме да изследваме малките улички и да се разхождаме по по-спокойни пространства.
Баш на рождения ми ден бях взела много присърце мисията да си намеря място с торта, защото все пак рожден ден без торта не е рожден ден. Обикаляхме доста, проблемът беше, че повечето заведения предлагаха закуски „на крак“ тип кроасани, пици, сандвичи. Накрая все пак търпението ми беше възнаградено и получих празнична закуска плюс тирамису.
Препоръчвам Националния природонаучен музей като интересна спирка за посещение във Венеция. За деца със сигурност ще е вълнуващо, а и самата подредба на инсталациите те кара да се замислиш за онези далечни часове по биология от училище. В подобни музеи уроците оживяват и поне на мен ми е много по-лесно да си представя как функционира даден организъм, когато го виждам пред очите си. Освен това, близката среща с всякакви животински видове, винаги ми е била повече от любопитна.
И още малко кадри от любимия ми ден, който чакам с такова нетърпение всяка година. Бобито имаше (не)щастието да ме слуша как се радвам и пискам по време на целия 13-и септември, обзета от еуфория.
Ако трябва да обобщя явлението Венеция с няколко думи/изрази, то бих използвала следните: романтичната люлка на Европа, малко гондоли и повечко човеци, разпознаваеми отдалеч с шапка и блузи на сини и червени райета.
Италия винаги е добра идея. Както би казал Мечо Пух: „Колкото повече паста и тирамису, толкова повече паста и тирамису“. Храната в Италия няма нужда да се описва дори, трябва да се пробва, тук диети и правила нямат шанс.
А с моето другарче Боби за пореден път доказахме, че сме видни пешеходци и кръстосахме Венеция надлъж и шир поне 5 пъти. Добра тренировка на крака си направихме предвид завидното количество крачки, което изминавахме всеки ден.
Венеция ми донесе много и се радвам, че възобнових традицията да прекарам рождения си ден някъде на път. Припомних си и усещането да нощуваш в хостел, да тичаш за автобус и да не знаеш коя пица да поръчаш, защото всичките изглеждат еднакво примамливи. Така завърши пътуване номер 2 от рождения месец. Остана последното планирано през септември, но не и по важност. Сбогувам се с Венеция, но си взимам аромата на паста и песента на забързания италианския говор като спомени. До скоро виждане, Италия!
