Както фейсбук любезно обича да ми напомня със снимков материал, мина точно една година от моето американско приключение. Спомням си толкова дребни детайли от прекараното време и гледайки тези спомени, се връщам назад отново в малкото градче Уисконсин. Малко, малко, но като за 4 месеца предложи доста развлечения. Спомням си…
За всичко останало, свързано с Америка, вече писах с изключение на… грандиозния финал на цялото приключение. Разбира се, че говоря за голямото пътуване ! Отделих специална статия за Чикаго, защото с него си беше любов от пръв поглед. Но за всички други места, които успях да видя, също си заслужава…
Прекарвайки известно време в дадена държава, не може да не забележиш някои нейни характерни особености. От Америка видях/чух/ опитах/ разбрах следните(разбира се, впечатленията ми са базирани главно от провинцията ) : Burgers : единственото, което може да мине за част от “националната кухня” на Америка. Където и да идете, шансът…
От две седмици насам всеки, който ме види, пита едно и също : “Кажи сега за Америка. Как беше ? Какво видя ? Хареса ли ти ? “ Честно казано, в първия момент винаги се стъписвам и не знам как да отговоря. Не защото нямам впечатления, а защото не знам…
Колкото повече дни минаваха от лятото, толкова повече се улавях, че мисля за Чикаго и как нямам търпение да отида там. Цяло лято гледах снимки на хора, които вече са го посетили, и нямах търпение да дойде и моят ред. Заветният момент най-накрая настъпи с едно голямо “но” . Въпросното…
Хей, помните ли изпълнената ми с ентусиазъм статия, когато за пръв път кракът ми стъпи на американска земя? E, от този момент изминаха точно 105 дни. Трудно ми е да повярвам наистина.Времето е толкова странно нещо. Има дни, в които усещаш, че сякаш е спряло и въпреки това, погледнеш ли…
Както казах в предишната статия, продължение на разказа ми ще има, и то много скоро. А защо пък не още сега ? В четвъртък си изкарахме още по-незабравимо благодарение на моето момче. То ми беше подготвило две страхотни изненади за деня. Всичко беше планирано много добре и наистина нямах представа…
Откакто съм в Америка най-хубавите дни от седмицата за мен са сряда и четвъртък. Защо ли ? Защото тогава не съм на работа и имам 48 часа да си почина и презаредя батериите. Всяка седмица с Боби правим нещо ново, но тези два дена бяха толкова прекрасни, че не мога…
Не съм подозирала, че да си рецепционист може да изисква толкова психическо усилие на моменти. За тези два месеца, от които работя в хотела, всекидневно се наглеждам на какви ли не случаи. Има слънчеви хора, има намусени хора, има и такива, които изобщо не знаят къде се намират и са…
Вчера в закусвалнята, където ми е втората работа, имах преживяване, което дълбоко ме трогна. Смяната ми започна в 8 часа сутринта както обикновено. Тъкмо подреждах едни чаши и денят с нищо не подсказваше, че ще бъде по-различен от останалите. До момента, в който не ми казаха, че една жена специално…