Първата част от историята за пътуването в Германия завърших с посещението на приказните дворци Нойшванщайн и Хохеншвангау. Ако сте изпуснали да я прочетете, може да си наваксате тук.
След замъците, се прибрахме обратно в Меминген вечерта и всичко вече беше затворено. Успяхме да намерим една отворена немска кръчма, в която се вмъкнахме с облекчение. Толкова гладни бяхме.
Следващия ден го посветихме изцяло на Мюнхен. Хванахме си влак от Меминген като отново мисля, че взехме Bayrn ticket и пътувахме час. Мюнхен естествено е доста оживен град и имаше коледен базар на всеки ъгъл. Това беше и най-изморителният ден от програмата, защото близо 9 часа ходихме пеша и не сме спирали за почивка, дори яденето ни беше на крак.
В края на деня се наредихме на опашка за Residenz München – кралският дворец. Малко трудно му намерихме входа заради многото тунели и врати, водещи към други места. Имаше коледен базар и в самия двор. Точно като чакахме за билети, заваля мокър сняг и качулката ми подгизна, защото бяхме навън. Почакахме си поне 40 минути. Самият дворец е голям и по спомен ни отне около 2 часа, за да го обиколим. Не си спомням входният билет колко струваше. Вътре беше също толкова студено, колкото и навън, но поне сухо.
Хареса ни в Мюнхен, въпреки че в края на деня се чувствахме скапани от умора. Направихме рекорд с ходенето пеша и едвам се прибрахме после. Иначе вечерята ни беше любезно подсигурена от базарите и любимите наденички. Братвурст завинаги в сърцето ми.
След Мюнхен имахме нужда от по-спокоен ден без толкова бързане и препиране. Посетихме 2 градчета – Фридрихсхафен и Равенсбург (надявам се да ги изписвам правилно), в които се разходихме приятно. Любимата ми част беше хапването в индийски ресторант – една наша традиция с момичетата, която се зароди още като живеехме заедно в Лисабон.
Коледните базари в тези градчета бяха безкрайно симпатични и китни. Тук напазарувахме доста подаръци. Липсваше суматохата от хора и големите опашки като в Мюнхен, затова тук ни харесаха повече базарите.
Прибрахме се от Фридрихсхафен и отново заваля сняг и в Меминген. Беше приказно да се разхождам, чувайки хрупкащия звук от стъпките си по земята. Снегът придаде една съвсем различна атмосфера и градчето се преобрази на коледна картичка. Този път, може би защото беше петък вечер, успяхме да хванем базара в Меминген отворен. Пихме по още един пунш и греяно вино, а около нас тихичко се сипеше сняг.
Направи ми впечатление, че повечето базари в Германия затварят сравнително рано – 19-20ч. Някои от тях са отворени само от петък до неделя и то пак не за целия ден. Имайте го предвид, ако планирате посещение късно вечерта. Другото интересно е, че за напитките се дава кеш депозит за чашите, който получавате обратно, когато си върнете чашата. Така с момичетата прежалихме едни 7.50 евро, за да си вземем коледните чашки от Равенсбург за спомен.
Последния ден преди полета ни за България трябваше да освободим стаята от Airbnb-то в 10ч и понеже беше неделя, нищо не работеше в Меминген. Нищичко. Дори супермаркетите бяха до един затворили. Това знам, че е почти навсякъде в Западна Европа и също е хубаво да се има предвид. Българите сме свикнали всичко да ни е отворено 24/7 дори на големи празници, но в другите страни не е така. Полетът ни беше чак следобед и седнахме в едно (за щастие) отворено кафе, за да закусим. Мястото се казва Kreuzherrn cafe.
След закуската, в малкото оставащо време, посетихме и градския музей на Меминген. Входът беше безплатен, но не ме впечатли особено, затова няма да му отделям внимание. След музея отидохме на летището, където полетът закъсня с близо 2 часа. Така завърши нашето пътуване в Германия. Много се надявам това да се превърне в традиция и всяка година с момичетата да обикаляме красиви места около Коледа.
Няма да изненадам никого като кажа, че Германия е изключително чиста, уредена, подредена държава, в която всичко се случва по часовник. Дори самите сгради са подредени в съвършени редици под прави ъгли и нито сантиметър не се подава пред останалите. Всички градчета, които видяхме, изглеждаха в един стил, сякаш правени по шаблон. Германците са любезни хора и винаги съдействат за помощ, особено като видят туристи с объркани физиономии. Влакове, автобуси и всякакъв вид градски транспорт пристига на секундата от обявеното разписание и винаги има контрола, която проверява за редовността на билетите. Дори няма да споменавам за изрядното състояние на обществените тоалетни – на светлинни години са от мизерията в БДЖ например.
Впечатлена съм от Германия като държава, но не мисля, че бих се чувствала комфортно да живея тук. Както споменах и по-горе, базарите затварят доста рано и като цяло изглежда, че липсва елементът на социалния живот. Тук не е толкова популярно хората да се съберат след работа, да пийнат нещо и да се видят с приятели. По-скоро за германците моделът е работа и после прибиране вкъщи и евентуално някое бързо хапване на братвурст на крак между двете.
И все пак коледна Германия си заслужава да се види. Много се радвам, че успяхме да осъществим тази идея и си изкарахме приказно. Обиколихме много места, градове и базари, та празничното настроение беше с нас през цялото време.
