„Пътят към ада е покрит с добри намерения.“
Чували сте горния израз, нали? Не съм сигурна кой първи го е казал, но ще използвам тези думи като перфектно въведение на днешния разказ.
Миналата година исках да изненадам Вали с билети за Формула 1 като подарък за рождения му ден. От всички възможни страни, в които се провежда формулата, финансово можех да си позволя точно 2 – Австрия и Унгария. Той вече беше ходил в Унгария, така че остана логичният избор да ги купя за Австрия. Помислено – купено.
И аз хубаво купих билети, но грам не ми мина през ума, че може да ни е лекичко жега за тази активност, предвид че е в края на юни. Но нека карам поред с историята и ще ви стане ясно какво имам предвид.
Тук е моментът да споделя, че обожавам да пътувам, но мразя самото пътуване като процес – като започнем от оправянето на багаж, през дългите часове в кола/ самолет, паспортни проверки, граници до настаняване, паркиране/ друг транспорт и всичко останало по веригата. Тези неща ми докарват една специфична нервност. Ако можех да пропусна етапа на чудене взела ли съм всичко, колко време ще пътувам, ще има ли някакви забавящи фактори, с удоволствие бих си спестила всичко това. Та общо взето, истинското пътуване за мен е от момента, в който махна всички сакове, чантички и куфари от ръцете си, стигнала съм крайната точка X и мога да се огледам спокойно къде се намирам.
На това пътуване още от самото начало му тръгна каръшката и няколко пъти сменихме плана какво ще правим. Някои градове се наложи да отпаднат. Имахме много задачи за довършване в София и буквално приключихме с тях в самия ден на тръгване. Крайната точка беше Австрия, но поне на отиване разделихме пътя и спряхме за първа нощувка в Белград.
Винаги минаваме транзит покрай Белград и този път реших да му отделим малко повече внимание. Бях запазила спане в интересно местенце – казва се ArkaBarka Floating Hostel & Apartments и се намира буквално на река Дунав. Стаята беше малка, но пък споделихме хубава гледка към водата и „плаваща“ закуска. Големият минус е, че колата беше паркирана далеч и трябваше да мъкнем чантите през един парк за настаняването. Логично, заради близостта на водата, вечер имаше атака на комари и мухи – приличаха на черен плътен облак.
На другия ден имахме няколко часа на разположение и решихме да разгледаме центъра на Белград. В този момент официално признах и се здрависах с пика на горещата вълна в цяла Европа. Беше толкова топло, че двама човека и кученце изплезихме език още на първата минута от показването си навън. Термометрите сигурно са показвали към 38 градуса и ние, с цялата си гениалност, решихме да се отбием до Калемегдан точно в обедно време. Разходка е силно казано, по-скоро седяхме час и половина на сенчеста пейка и Прага се възстановяваше от горещия асфалт под лапичките си. Естествено, други ентусиасти нямаше навън в това време освен нас тримата.
За обяд имахме страхотна препоръка – Ćevap kod Dekija за опитване на прословутите сръбски кебапчета (cevaps), порция от 5 или 10 броя в комплект с питка и гарнитури. Толкова бяха вкусни, че си изядох цялата порция. Който ме познава знае колко рядко се случва това.
Следващата спирка ни беше Загреб – град, който също не бях посещавала от години. Тук нещата не започнаха с велик старт, защото пристигнахме след 4 часа шофиране, но нямаше паркинг към апартамента и трябваше да търсим обществен такъв. Спряхме колата до апартамента да разтоварим багажите.
В стремежа си да съм съвестен гражданин и по-бързо да се изнеса от такси зоната, където бяхме спряли на аварийки, успях да се запиша с одраскване на едно такси при паркирането на колата и „лекинко“ се начумерих. Братът хърватин поне беше разбран и се размина работата от двустранни протоколи и полиция с една почерпка от 50 евро. Вали прие нещата много спокойно и успя да ме разсмее, та денят поне завърши в смях след серията от злополучни събития.
Като компенсация за цялото мъкнене на багаж, разправии и късно настаняване, апартаментчето ни в Загреб беше великолепно! Модерно обзаведено, уютно, може би бих го титуловала като най-хубавото място, на което някога съм отсядала.Казва се Centroom Apartments Zagreb и е в черешката на идеалния център, на две крачки от всички важни улици в града.
Загреб е много симпатично градче. Главните улици ги кръстосахме десетки пъти, обиколихме няколко градинки, бяхме на посещение в техническия музей Никола Тесла, посветен на развитието в науката и изобретения от всякакъв вид. Отново по препоръки на местен познат, хапнахме различни неща като брънч в Eggspress и Kavkaz, сладолед Zagi в Chocolat041, вечерно коктейлче. Тук има много студенти и млади хора, така че Загреб изглежда като парти град.
Прага и тя видя доста от социалния живот на града, взимахме я навсякъде с нас, за нейно щастие или не. Хванахме и излъчване на мач от Световното на главния площад.
Ден и половина прекарахме в Загреб, след това дойде „любимото“ ми нещо – изнасяне от апартамента, мъкнене на багаж от стаята към колата, отново на адската жега и отново на два курса. Последната спирка от това пътуване беше и първопричината за него – Шпилберг, Австрия за Формула 1. Настаняването ни беше в Граткорн, на един час с кола от пистата на F1.
Стаята ни, за разлика от Белград и Загреб, имаше директен паркинг до сградата. За сметка на това, нямаше климатик в стаята. С Вали се шегувахме, че от Светата троица – хубава стая с климатик, централно разположение и удобен паркинг, може да имаш максимум 2 от 3. Да не говорим, че австрийците се бяха постарали да ни завият добре и юрганите бяха пригодени за температура от около -25 градуса. Да се захлупиш с тях и да не може да излезеш. Леглото беше не само двойно, но и с гигантска пропаст между двете отделни части.
А сега за самата Формула 1. На мен ми беше първото такова събитие и много неща не знаех. Но по трудния начин научих да не купувам билети за активности на открито в разгара на лятото. Най-мъдрите ни покупки бяха чадър и 2 шапки с UV защита. Обичаме те, Декатлон!
Взетите от мен зелени билети (General admission) дават достъп само до комплекса, но си оставен на поляната и нямаш стол или седалка – всичко трябва да си носиш допълнително. Но това пак се оказа по-добрият вариант, защото по-скъпите билети, жълтите, ти осигуряват седалка, но нямаш право да си разпънеш чадър, На фона на страшната жега там, съм благодарна, че поне не седяхме с часове под открито слънце. Това щеше да е ужас.
Първия ден от Формула 1, петък, бяхме най-неориентирани и допуснахме сума ти грешки. Пристигнахме късно и паркирахме на възможно най-далечния паркинг от нашата зелена зона, което доведе до още един час ходене пеша и на отиване, и на връщане. Места вече не бяха останали на поляната и гледахме през оградата профучаващите коли. Разбирайте: нищо не видяхме и не разбрахме от състезанието този първи ден. Успяхме да хванем загрявките на Формула 1, 2 и 3, но това за мен беше скучно – на тези загрявки само се въртяха в кръг по пистата като хамстер на колело.
Втория ден в събота имахме доста по-добра подготовка. Спряхме на правилния паркинг и си хванахме влакче, което бързо ни придвижи до правилното място. Друго си е да ходиш 20 минути вместо 60, особено когато си толкова изморен и слънчасал. Намерихме си и по-хубави места, където да се вижда пистата. Аз пак казвам никога не бях гледала Формула 1 и като типично момиче, си харесах двама пилоти на външен вид и до края на състезанието виках за тях. Поне се научих да различавам отборите, цветовете и кой пилот кой е, така че си го броя за голямо развитие в рамките на 3 дни. Общо взето хубавото място на Формула ти е едно 60% от удоволствието.
Последния ден пак ударихме камък. Отидохме рано на пистата и въпреки това нашето рано не беше достатъчно рано. Отново всички места вече бяха заети, а броят на хората очаквано се беше умножил 3-4 пъти. Но това е нормално, третият ден в неделя са състезанията на Формула 1, което е най-интересното. Беше пълно с неадекватни хора, които си размахваха чадърите във всички възможни посоки, така че и без това ограничената ни видимост към екраните, беше още повече блокирана.
Най-славният момент от последния ден беше всъщност не състезанието от Формула 1, а това на Формула 2. Нашето момче стана първо! Браво, Никола Цолов! А това да гледам неговата победа на живо и да звучи българския химн сред трибуните и хиляди хора, беше неописуемо като усещане.
Като приключи последното състезание, последва другата забава – изтеглянето от пистата и стигането до колата. Въпреки че бяхме едни от първите изтеглили се, пак чакахме час и половина само в паркинга. Бяхме на една от последните редици и доста коли ни предредиха. След това имахме дълго и бавно прибиране заради задръстванията, а и на двамата ни беше притеснено и изнервено заради Прага, която седи и ни чака в стаята за разходка вече толкова часове. Последва напрежонка и семейно скандалче. Та да, не беше един от най-хубавите ни дни.
Това пътуване и буквално, и преносно ни излезе доста скъпо – имаше много непредвидени разходи, пътни, винетки, такси и какво ли още нещо. Разказвам всички тези подробности с една проста идея – да ви покажа, че извън красивите снимки в онлайн пространството, много често реалността да пътуваш е и ядосани хора, напрежение, разходи, спорове, глад, дълги проучвания, измами, туристически капани, подбити крака, неудобни обувки, гадна храна, жега. От добрата ми първоначална идея да зарадвам приятеля си с хубав подарък преживяване, се забатачихме в какви ли не ситуации. Отчитам го като грешка, че взехме Прага с нас на това пътуване – горкото животинче се измъчи в тази жега, а и чисто логистично беше трудно с разходките да се прибираме навреме, колкото и да бързахме.
Колкото и да имам опит с приключения и несгоди на път, винаги има изненадващи ситуации. Но човекът от снимките е причината да ги приемам леко и да се връщам към тях с насмешка и самоирония.
Най-добрият ми съвет за пътуване би бил да намерите забавен спътник или компания, с които да обърнете на майтап цялата работа. За да има в един момент „ха-ха-ха помниш ли, когато …“
Пийте вода и се пазете в жегите! До скоро.
