Приятели,
Мина година и половина, откакто написах „Наръчник на начинаещия сноубордист“. Сега пак си я препрочетох и честно да ви кажа – това е едно от най-смешните неща, които съм писала някога. Хем смешно, хем всяка една дума вътре е толкова изстрадана, че си преповторих отново всички усещания от зимата на 2024 г. Хвърлете й един поглед на въпросната статия тук.
Няколко емблематични снимки от онези горчиво-сладки (основно горчиви ) моменти на първите ми стъпки с дъската:
Моята история със сноуборда започна преди два сезона и е време за продължение на наръчника. Както обичат да казват в социалните мрежи: „Щастлива съм да обявя, че усвоих сноуборда…“ Шегувам се. Ще разказвам от позицията на само понапреднал карач. Далеч съм доста от про фазата, но пък подминах и началния трап с безкрайните падания, синини и кризи.
Сноубордната ми кариера е постоянно в някакви върхове и спадове, но това е и чарът на този спорт – винаги те предизвиква. А за бъзливка като мен е допълнително надскачане, тъй като имам много страхове за борене: падане, болка, ускорение, котви и панички, изправяне на дъската надолу по склона. Понякога се учудвам сама на себе си как се престрашавам да опитвам нови неща, защото съм далеч от любителите на опасното и адреналина.
Както с всяко друго нещо, и в сноуборда важи правилото, че практиката те прави добър. Колкото повече карам, толкова повече неща превъзмогвам. Прочетох си първата част на наръчника и с известна доза умиление се сетих за етапите, които вече съм преодоляла.
Тази година карах един път в Австрия (разказ за Bad Kleinkirchheim ТУК), Добринище и няколко нощни спускания на Боровец, а преди няколко дни се върнах от втора почивка в Австрия – този път в района на Zell am See.
Много много беше яко! На по-ниските курорти беше размекнато заради високите почти пролетни температури и пистите ставаха изорани и кишести. Това първия ден ми докара непознатото „удоволствие“ да карам по огромни бабуни и да ми гърмят краката още в 1 следобед от напрежение да ги заобикалям. Ние ходихме почти всички дни до Kaprun – един друг курорт, за щастие по-висок на 3 000 м. Това бързо се превърна в любимото ми място. Там всеки ден отключвах ново умение – да ускорявам с права дъска напред, да се возя на котва лифт, да се пусна по ръба на метална кутия (във fun park-a за трикове), даже спуснах два пъти черна писта. Моето плашливо Аз от 2024 г. направо нямаше да повярва, че съм способна на всичко това.
Голям кеф ми беше да наблюдавам себе си в някакви ситуации и как се боря със сноуборда и трудностите по пистите. Продължавам да имам огромното желание да се науча и макар че е тегаво да навлизаш в подобни екстремни спортове като възрастен, надежда все пак има. Да, идваш в комплект с много повече осъзнати страхове и панирания, но пък е още по-сладко като ги преодолееш.
С компанията карахме пет от шест дни и беше супер забавно на пистата – да се изчакваме и да си говорим по лифтовете, да се чудим кое разклонение да хванем. Нямаше значение кой на какво ниво е, всички се забавлявахме заедно и борихме бабуните. А и дружно вдигнахме нивото си на каране, въпреки няколкото мои чаровно изпълнени скорпиона (падане, при което се спускаш с главата надолу, а краката с борда се вдигат като опашката на скорпион).
До Zell am See на отиване взехме пътя наведнъж – около 12 часа е през Сърбия и Хърватия. Тръгнахме петък вечерта и на другия ден по обяд пристигнахме. Аз бях цъфнала с температура и сополивост, които за съжаление предадох и на останалите, та всички по веригата се изредихме да подсмърчаме по време на тази почивка. Като изключим този вирус, който ни се лепна, си изкарахме супер. Бяхме компания от 7 човека и 2 кучета като си намерихме огромна дървена къща на 3 етажа да ни подслони.
Ежедневието ни протичаше по сходен начин – закуска, каране цял ден на пистата, разходка на кучаци и вечер хапване, смях, разговори, редене на пъзели. Една приятелка от компанията ни приготвяше такива вкусотии, че беше трудно да не се търкаляме по пистата.
Това ми беше третото ходене до Австрия и най-после взех точното количество багаж, без да се изхвърлям с дрехите. Не обръщайте внимание на препълнения багажник от снимките – 85% от багажа бяха куфари с екипировка, сноуборди и храна. Сестра ми, много държа да прочетеш този абзац!
Откакто карам сноуборд, имам причина да се радвам на зимата и тя не е непоносимо досадният сезон, както досега. Наслаждавам й се, а пък заснежените върхове на планината ме карат да изпитвам искрена наслада от видяното. Обичам пресния сняг и усещането за спокойствие и тишина, което носи.
Иначе в самото селце беше доста топло. Аз, за всеобщо учудване, този път се бях екипирала точно като за зима. Взех си за носене апрески Moon Boot, ръкавици, шал, шапка и ръкавици, пък навън беше чиста пролет.
В почивния ни ден посетихме съседния град Инсбрук и музея на Сваровски (Swarovski Kristallwelten).
Музеят е с 16 различни стаи инсталации и имаше интересни неща – например известни тоалети, в направата на които участват кристалите Сваровски.
В самия Инсбрук с Вали вече бяхме ходили по време на едномесечната ни Австрия и тогава хванахме пък сезона на коледните базари. Много симпатично градче за разходка и хапване.
Тиролската кухня е яко мазна – австрийците ядат наденици и пържено във всякакви вариации. Не е изключено да си поръчате каквато и да е супа, даже кремова от грах, а в нея към бульона да има плуващ кренвирш. За пръв път пробвах тук супа с тънки палачинкови ленти, както и нещо подобно на макарони с кашкавал и пържен лук отгоре. Казва се Käsespätzle и е вкусно, но доста тежичко. Като говорим за тежки гозби, единия ден си направихме пържени филийки за закуска. И после се чудех защо съм толкова мудна на пистата …
Имайки този контекст, не се учудвайте, че от цяла седмица ядене на тесто и пържено, си кръстихме почивката „Олио и бабуни“.
Та така. Вече съм в графата понапреднал сноубордист. Все още на моменти суркам и се чуват съскащи звуци като от торба с яростни котараци, захапвам грешния кант или ръкомахам като регулировчик, но работим с каквото можем. Много се старая и да чистя позата тип „прегърбена скарида“, че поне това на видеата да изглежда добре. Снимайте се често как карате на видео – много помага да си виждате грешките и че далеч не се движите по пистата със 100 км/ч както може би ви се струва, а по-скоро с 5 км/ч.
Днешният наръчник ще се състои само в един съвет и той е: правете точно това, от което ви е страх. Некомфортното и трудното учат най-добре. За тази почивка нямаше да напредна толкова, ако не си бях дала напън да се натикам да правя точно нещата, от които тайничко се ужасявам. Първия ден краката ми окапаха от огромните бабуни и ги намразих, на следващия вече ги газих и спусках на шус право надолу. Ужасявах се от котвите заради гадни спомени от детски ски лагери, но си наложих да ги спусна и успях. Пък това да мина черна писта, че и да правя завои на нея, даже не ми беше минавало през съзнанието, че е възможно.
Много ми беше хубаво на тази почивка. В Kaprun имаше прекрасни условия за каране – широки дълги писти за всякакви нива, така че не ми се прибираше. Като гледам затоплящото се време в България, не е ясно колко още карания ми остават преди края на този сезон, но съм доволна от напредъка си. Някой ден сигурно ще има и трета част на наръчника, но вече за напреднали бордисти. До тогава пожелавам приятни дни в планината, морето или където на друго място ви тегли душичката!
