Приятели, втората част от разказа ми за Барселона е вече тук. Пиша този текст по време на следващото ми лятно пътуване, така че официално приветствам сезона на дългите дни и многото планове. ❤️
В първата част обиколихме заедно Барселона чрез творенията на архитекта и проектант Антони Гауди.
Саграда Фамилия
Но какво е Барселона без споменаването на Саграда Фамилия? Черешката на тортата в неговото творчество. За Саградата също си бяхме взели билети предварително, успешно едва от втория път, тъй като се подмамих от един фалшив сайт, който само дръпна парите от банковата карта без реално да ми прати истински билети. Докладвах го и се надявам поне сумата да се възстанови и моят лош опит да ви послужи като предупреждение навреме.
Купихме комбиниран билет за Саграда Фамилия заедно с посещение на едната кула. Единствената останала възможност за нашите свободни дати беше с екскурзовод на френски, но нямахме особено голям избор. Така или иначе не се движихме изобщо с предвидената за целта група.
Саградата най-накрая беше завършила своя дълъг процес на реконструиране и я видяхме в цялата й прелест. Във вътрешността си съдържа огромни пана с мозайки и цветни колажи, които отново пречупват и трансформират светлината. Аз с ръка на сърцето си признавам, че не обичам да посещавам базилики, катедрали и църкви, така че не проявих последващ интерес да разглеждам допълнително криптите на Саграда и гробницата на Гауди (разположена точно под базиликата).
И поглед отвън на Саграда Фамилия с достатъчно подходящи кътчета за хубави снимки. Наистина базиликата е внушителна като постройка, елементи и скрита символика.
Имахме час и половина време (достатъчно, че и предостатъчно) да разгледаме самата базилика отвътре преди да дойде време за качването ни до кулата. НЕ препоръчвам посещението на кулата (не помня точно коя от възможните две заявихме да видим, другата може и да е по-добре) – това е нещо, което изобщо не си заслужава. До върха се качвате с бавен асансьор, чиято максимална вместимост е от 4-ма човека. На върха на кулата от двете страни имаше предпазни огради със ситна мрежа.
Гледката към града в действителност е хубава, обаче няма никакво време за разглеждане, защото зад вас вече напират следващите групи от туристи, а пространството е прекалено малко, за да се струпват хора. Слизането обратно е кошмар – множество вити тесни стълби, които продължават сякаш безкрайно. Ако ви стане лошо и/или клаустрофобично, дори няма къде да си вземете въздух за малко и да си починете в някой участък на кулата, пътят надолу е само един и без така нужните разширения.
Посещението на кулата оскъпява доста цената на билета за Саграда Фамилия, а от моя личен опит спокойно може да се пропусне. От цялото „преживяване“ направих една-единствена снимка, поне да си спомня какво съм правила там.
Знаете ли, преди много се смеех на хората, които си снимат храната. Сега съм точно един от същите тези хора. За мен пътуването е много повече от сменяне на куфари, полети и претъпкани от туристи забележителности. Истински опознаваш една страна чрез нейната култура – хората по улиците, малките навици в поведението, местния език и не на последно място – храната.
Средиземноморската кухня винаги се е нареждала сред любимите ми, главно защото обожавам всякакви морски дарове и повечето филета от риба. Ако в менюто присъстват скариди, калмари и/или октопод, шансът да посегна към съответното ястие е 99%. Та в Барселона хубаво си отядохме на всякакви вкусотии. Пак големи благодарности към моя приятел Стефчо, който ми сподели списъци с препоръки за ресторанти и заведения от Барселона, а и като цяло в Испания. Буквално нямахме грешка в избора си, всеки път си облизвахме доволно чиниите.
Споделям хронологично някои места попадения от нашето пътуване, а в самата галерия ще опиша какво точно опитахме.
Tapa Tapa – традиционна испанска верига за различни видове тапас, сангрията с бяло вино беше 11/10. Опитахме и tortilla de patatas (позната още като испански омлет, представлява нещо като запеканка/ огретен от картофи и яйца и е известен специалитет в Испания)
El Nacional – за пръв път пробвах Pulpo a la gallega (октопод по галисийски – също традиционен специалитет за региона, сервира се с картофи), както и скариди с чесън. Тук беше и първото ни хапване на испанска паеля с морски дарове, но можеха да се справят по-добре, беше доста мазна.
La Fonda – предпочитанията в нашата компания се разделиха по двойки. Едната половина от нас ядохме спагети с морски дарове, другата част поръча крехък телешки стек с гарнитура от зеленчуци. Четворката ни остана предоволна, всеки индивидуално с избора си.
El Nou Ramonet – много сполучлива вечеря с морски привкус. Отново поръчахме паеля със скариди и в допълнение филе от бяла риба и гарнитура от зеленчуци. Самият интериор на заведението много напомняше морско дъно – всички стени бяха боядисани в синьо, а наоколо закачливо намигваха разни миди и рапанчета.
La Casa Bolfar – в последния ден си угодихме като за последно. Имаше на трапезата фалшиво ризото (направено с паста орзо), филе от бяла риба с пюре от тиквички и октопод. Също салата със зелен домат, който беше учудващо сочен и някаква добавка от сирена. Така хубаво се наядохме в жегата и ни натежаха коремите, че после си викнахме такси да ни откара обратно до хотела.
Много харесвам градове като Барселона – живи, ритмични, все в центъра на купона с едно характерно бохемско очарование. За три дни може да не успеете да видите всичко планирано, но със сигурност ще попаднете на не-в-списъка приятни изненади.
Така например последната вечер се озовахме в центъра на един карнавал. Не съм сигурна какво отбелязваха в Барселона на 25-и май, но улиците бяха пълни с маскирани хора. Наподобяваха нашите кукери, защото си бяха накичили скилидки чесън и лук около вратовете. Танцуваха, пееха и тропаха шумно с разни тояги. Интересното беше, че карнавалът се празнуваше паралелно на няколко улици и сякаш се надпреварваха коя интерпретация ще е по-весела и забележима. Много ме кефи това в Испания, че хората умеят да се забавляват и буквално не им пука ей така да си затанцуват на улицата.
По информация в Интернет, събитието би следвало да е Cors muts– уникална каталунска карнавална традиция, зародила се в работническите и рибарските квартали на Барселона през XIX век. Името буквално означава „неми хорове“, защото участниците не пеят, а пресъздават популярни песни чрез мимики, жестове и хумористични сценки, съпроводени от музикален оркестър. По време на шествията групите често носят символични дървени реквизити и инструменти, които напомнят за морското и занаятчийското минало на кварталите. Макар първоначално съставени само от мъже, днес Cors Muts включват и женски формации, превръщайки се в жив пример за това как една вековна традиция може да се развива, без да губи своя дух. Днес това е не само колоритен празник, но и важен символ на местната идентичност, общностния живот и богатото културно наследство на Барселона. Важното е да става веселба!
Parc de la Ciutadella – друго страхотно място, за което високите температури не позволиха по-обстойно разглеждане, но със сигурност бих се върнала. Това не е просто един красив парк с фонтани и парапети, тук може да се насладите на зоопарка, парламента и няколко музея в близост. Наричат го „зеления оазис на Барселона“.
Абе, чудна е Барселона! От местата, на които бих се връщала с удоволствие отново и отново. Дали ще е разходка по Барселонета, коктейл в някой таен бар, пазаруване, хапване или просто обиколка из улиците, ще намерите какво да ви грабне в този град. Дано сте успели виртуално да се насладите на Барселона поне наполовина толкова, колкото моето офлайн преживяване тук. И съм благодарна, че го споделих именно с моите любими жени.
Оставям още няколко кадри за завършек на това бохемско удоволствие, на любимата Барселона. До нови срещи и приключения!
