Тази година 13-и септември както винаги е любимият ми ден от годината (добре де, може би единствено с Коледа може да си съперничи ?). По традиция не съм в България на празника, но хич не се оплаквам, защото се намирам в сърцето на една разкошна жива приказка, наречена Мексико. Този път дестинацията надмина и собствените ми очаквания и вярвам, че не можеше да си подаря нещо по-хубаво за навършването на 22 години.
Не само днес, но и всеки друг ден съм благодарна, че имах шанса да дойда в Мексико и да се запозная отблизо с тази непозната за мен култура. Тази страна е като мен в много отношения- вибрираща от живот, цветна, динамична, игрива и много много позитивна. Мога да почувствам искреността, която блика от сърцата на хората и тяхната темпераментност. Тук при запознанство с нов човек е прието да се целува по бузата, един или два пъти. Също както италианците, испанците и португалците, мексиканците се държат свободно и открито, защото душата им грее. Усмихват ми се и аз не се чувствам като чужденка от другия край на света. Чувствам се приета от тях и добре дошла.
Повечето хора тук не говорят английски и това за мен е добре, защото най-после ми беше поднесен шанс да си упражнявам испанския, към който се хвърлих с голям ентусиазъм в университета, но едно е да правиш упражнения в класната стая, и съвсем друго да говориш в реална среда. Естествено, повечето думи продължават да не ми идват на устата, правя порядъчно количество езикови грешки от всякакъв тип и понякога ми отнема доста време да измисля някое изречение. Но, както може да се очаква от моя милост, се запънах и проговорих. Посрещнах предизвикателството и се усещам все по-уверена като говоря с всеки изминал ден. И това ме прави горда.
Изминалите няколко дена минаха бързо, в преследване и гонене на чудни красоти и гледки. Не се спрях на едно място, резултатът от което, в списъка ми за топ дестинации добавих няколко пещерни езера (т.нар. cenotes на испански), така характерни за този район, града Мерида и не на последно място разбира се едно от чудесата на света- известните останки от маите, по-известни като Чиченица.
Посещавам толкова места, които попринцип съм виждала само на картинка или в някой филм и усещането е страхотно. Виждам как резултатът от 4 месеца усилена работа, ставане рано и справяне с ежедневни пречки се материализира под формата на любимия ми подарък- приключението и то към такава прекрасна дестинация.
В началото на лятото многократно се опитах да си направя планове за пътуване с други хора, но не се получи. По една или друга причина не си намерих другарче, с което да сме на една вълна относно къде, как и защо. Тогава ми просветна, че не е нужно да се съобразявам с някого, при положение че е нужно само да си купя билет и мога да стигна до всяка точка на света.
Пристигайки в Мексико се зачудих дали наистина съм тук, или е просто един хубав сън. За щастие, беше и продължава да е една красива реалност. И нека ви кажа нещо- мексиканците знаят как да живеят и да се забавляват. Те живеят просто, в къщите им няма толкова вещи и мебели, само най-необходимото. Къщите са малки кубчета с равен покрив и най-различни ярки цветове. Обаче веднага мога да позная душата на една страна, наблюдавайки хората й. Мексиканците танцуват, пеят и се забавляват. За мъжете не е обидно да танцуват салса, както и под ритъма на други латино движения, което в България за съжаление все още се приема като символ на немъжкарство и други подобни глупости. Няма път, в който да съм излязла на улицата и да не се чуват така заразителните песни и звуци на една страстна култура. Мексико пее о танцува с цяло сърце. Мексико живее.
Жените са облечени с типичните за региона дрехи, така цветни, така колоритни, така красиво изпъстрени с мотиви на цветя и абстрактни форми. Изобщо всичко в Мексико е цветно- хората, дрехите, къщите, улиците, дори и храната. За храната много мога да говоря, направо си заслужава отделна статия. Тук всеки ден опитвам нещо ново не само от типичната мексиканска кухня, но и ястията, които са хактерни само за района на Мерида и Юкатан. Начосите естествено са абсолютна класика, но и всевъзможни други комбинации от тортилас, месо, хлебни питки, авокадо, чушлета, яйца и прословутото сирене queso de bola. Вкусно, вкусно и пак вкусно! Особено, когато манджата е поднесена със сос от домати, било то червени, или сини. Ммм…
За мое голямо щастие, въпреки скромния ми запас от думи на испански, успявам да си поръчам все вкусни неща и най-важното НЕпикантни. Обратното би ме накарало да се разрева даже по-бързо и от Тити Папазов, защото съм „надарена“ с изключителна непоносимост към лютото. Хич не се разбираме с разните му там видове чушлета и дружно си стиснахме ръцете да се избягваме. Иначе, който иска да му гори устата, Мексико определено е правилното място!
8 дена, 1 от които специален празник, много красоти, много вкусотии и безброй емоции- това ще сложа в новото бурканче за Мексико. И определено ще се върна тук, все още имам много непосетени места като Канкун и Мексико град. До този момент мога само да кажа: ¡Viva México!
