Втората част за Истанбул продължава с пълна сила. Последно приключих разказа си с края на втория ни ден, който беше и най-интензивният откъм програма. Единственото, което не успяхме да осъществим тогава, беше разходката с корабче по Босфора. Може да си припомните как минаха първите ни дни в Истанбул тук.
Поради неуспеха да се качим на корабчето на втория ден, на третия ден това си беше с приоритет. Намерихме си корабче да ни вози за час и половина, а цената по спомен беше около 60-70 турски лири, да кажем грубо 9 лева. На корабчето беше приятно, люшкането също не се усети.
Тъй като бяхме решили да отскочим и до азиатската част на Истанбул, направо използвахме една от спирките на корабчето и слязохме на отсрещния бряг. Да посетиш азиатската част е доста автентично преживяване. Там където липсват тълпи от туристи, се усеща истинският дух на града.
Тук ядохме и от сладоледа с „надлъгване“, където продавачите играят цяло представление с едни дълги железни лъжици. Естествено през цялото време сте с усещането, че ще ви изпуснат сладоледа или ще ви омажат.
След краткия скок до Азия, се върнахме обратно в Европа. Там се разходихме до различни места, включително и желязната българска църква „Св. Стефан“. Изпитахме истински културен шок, когато минахме покрай един младежки оживен квартал ( много арт, тип „Капана“ в Пловдив) и само 2 пресечки по-нагоре навлязохме в съвсем различен квартал, наречен Фатих. Фатих се оказа един от най-консервативните райони на Истанбул. Там всички жени без изключение бяха облечени от глава до пети изцяло в черно с малък отвор за очите. Придвижваха се само на групи и честно да си призная малко ме хвана страх. Усетих едно тягостно чувство и за пореден път се зарадвах, че пътуваме с момчета този път. Особено голям беше контрастът между младите момичета по дънки и летни рокли в арт местенцето срещу черните фереджета и бурки и то само в рамките на 2 улици разстояние. Облекчено си поех въздух, когато се измъкнахме от този квартал Фатих и се върнахме обратно в центъра.
Третият ден ни беше последен в Истанбул. По традиция изядохме един дюнер кебап и след това пак отидохме да пушим наргиле. Мястото за наргиле беше интересно, бих го определила отново като автентично. Масите бяха ниски и малки, а вместо столове имаше пейки с възглавници. Тук не срещнахме местни жени, имаше само мъже турци и туристи като нас. Със сигурност аз и момичетата не бихме дошли тук вечерта сами, но нашите момчета придружители пак спасиха положението.
Така завърши нашата сага в Истанбул. Дългоочаквана, вълнуваща и с дъх на Ориента. На следващия ден освободихме рано сутринта стаите и тръгнахме от Истанбул към Одрин за един последен пазар. В Одрин всичко е много евтино. Спряха ни на един хранителен магазин, където всички пазарувахме като невидели. Аз взех 2кг баклава, 1 кг маслини, 6 локума и 1 сирене за равностойността на около 16 лева, което беше уау. И за щастие, не се разля нито зехтин, нито лепкав сироп в автобуса, та считам пазара за успешен. Както се казва – всичко е добре, когато завърши добре!
