Как се справям с носталгията, когато едно пътуване приключи? Много просто, започвам да планирам следващото.
Това ходене до Истанбул ми беше подарък от рождения ден с купени билети за средата на ноември. ❤️ За трети път посетих този космополитен град и все така продължава да ми харесва.
Специално си препрочетох статиите от минали посещения в Истанбул (I част тук и II част тук). Впечатленията ми не са се променили – Истанбул е винаги пълен с живот, динамичен и напарфюрмиран с най-различни миризми от Ориента. Различна е само увеличената бройка на жени/мъже с лепенка съответно на носа или скалпа. Явно хирурзите тук са по-добри от д-р Е. и неговия единствен модел от каталога – „чипо носле“. Ако не разбирате референцията, спокойно, ще поясня. В последните години Турция се наложи като предпочитана страна за извършване на естетични процедури като ринопластика, увеличение на гърди, присаждане на коса и други подобни. Не знам дали докторите са по-вещи в занаята в Турция, цените са по-достъпни за подобни операции, отколкото в България, или комбинация и от двете, но е факт, че всяка трета жена на улицата беше с лепенка някъде по тялото си, следа от проведената интервенция. Експертът ChatGPT даже ще ви изготви подробна програма как се съчетава операцийката с туризъм. 😂
Досега със самолет бях минавала през Истанбул само транзитно, по време на останалите идвания в града използвах автобус. Полетът с Pegasus беше следобед и продължи само 1 час, но летището Istanbul Sabiha Gökçen International Airport (код SAW) е много далеч от града и докато стигнем самия Истанбул, минаха още 3 часа.
Насред всичкото чакане и сменяне на 3 вида метро, имаше проблем с безконтактното плащане. Така и не разбрах колко струва общо билетът – всяка машина ни таксуваше различна сума. Един път успявахме да платим от телефоните с Revolut, други пъти трябваше физическа карта.
Докато се настаним в хотела, стана 9 часа вечерта. Поне си бяхме запазили място за спане в центъра, близо до площад Таксим. Вечеряме лаврак и гриловани калмари в ресторант Eleos. Беше вкусно, но скъпичко.
Истанбул е един истински бохем – градът е жив и не спи, обича да купонясва и привлича към себе си всякакви хора. От улиците извират търговци, които се закачат с минувачите, навсякъде продават балик екмек (представлява сандвич с риба) под напева от мяученето на хиляди котки. В тази първа вечер, ей така случайно на улицата, ни пресрещна собственик на магазин и ни почерпи с локумче и традиционен чай от нар в малка чашка. А пък разходката из нощен Истанбул е просто задължителна! Със светлините на града, скупчените рибари на моста, залеза до водата – магия е.
На практика разполагахме само с един пълен ден в Истанбул, но той пък беше страхотен! Имах фалстарт сутринта с един дюнер, който ИЗНЕНАДА, ИЗНЕНАДА – бе лют в моя чест. Някак колкото мразя оранжавеещи или червени храни, те все намират пътя си към мен, въпреки уверенията на продавачите „Не, мадам, ИЗОБЩО НЕ Е пикантно“… След малко борба за потушаване на огъня в небцето и няколко сълзи по-късно, можех отново да дишам нормално.
Последва разходка из града. Имаше толкова хора, че на места едвам се провирахме през тълпата. Винаги се убеждавам как турците са страхотни търговци, родени са да те обгрижват като клиент и да ти е хубаво. Да похарчиш пари, ама с кеф да ги похарчиш. Обичат да правят подаръци, да се пазарят, но и знаят какво да предложат в замяна. На това му казвам да ти вадят душичката с памук общо взето.
В остатъка от деня пихме Pumpkin Latte с канела и бе много вкусно (за разлика от лютото, тиквата я обожавам и е добре дошла при мен във всякакви форми, ястия и напитки), разгледахме Синята джамия вътре, а Св.София само отвън. При последното ми посещение в Истанбул през 2022 г. направих точно обратното – видях Св.София, а пък Синята джамия тогава се реставрираше. За дворците не ни остана време за съжаление, аз бях ходила и в Топкапъ, и в Долмабахче отново предните пъти.
При посещение на джамия, жените следва освен да покрият тялото си, да имат забрадка/ шал на косата. Ако сте забравили да вземете, на входа ще ви предоставят безплатно „оборотни“ такива.
Няма как да мине разказ за Истанбул без споменаване на добре охранените дебели котки, които се разхождат гордо и наперено. Считат ги за талисман на града и хората ги обичат, всякак се грижат за удобството на косматковците. Пълно е със специално пригодени къщички за котки, както се вижда на снимката.
В кулинарно отношение, турската кухня не е място за диети, но пък си заслужава всяко едно прегрешение с тесто и захар тук. Ядохме печени кестени, след което прекарахме 4 часа в бар-кафе-ресторант. Пробвах за пръв път искендер кебап. 🍽️ Какво съдържа Искендер кебап?
1.Тънки резени агнешко или телешко месо, подобно на дюнер, нарязано върху вертикален шиш.
2. Подложка от препечени парчета хляб (пиде).
3. Домашен доматен сос, обилно полят върху месото.
4. Разтопено масло (обикновено краве масло), което се залива върху кебапа точно преди сервиране.
5. Гъсто кисело мляко отстрани, което балансира вкусовете.
Супата от леща също е традиционно ядене тук, опитахме и бяла разядка с кисело мляко и копър, подобна на Снежанка.
В подкрепа на горното ми твърдение, че турците са родени за търговци – сервитьорите в заведението бяха толкова мили, друго ниво на обслужване беше това преживяване. Направиха ни подарък чай и после ни почерпиха турско кафе (за мен специално приготвено с мляко от шамфъстък), пушихме наргиле няколко часа и идваха всеки път да сменят въглените с усмивка, пускаха ни също цяла вечер балканска музика за душата.😄
Кеф на квадрат!
Истанбул е толкова оживен и парти град, в 12-1 часа сутринта улиците бяха пълни с хора, барове, работещи магазини, козметики. Няма такова нещо като надпис „затворено“ по главната улица. Тук е мястото да си купиш кожено палто или маратонки, докато се прибираш от дискотека например.
В неделя имахме време само за обяд, бърза обиколка на Таксим площада, последна баклавичка с орехи и потеглихме към летището обратно за България. Тук е моментът да предупредя за измамниците на летището– навъртат се всякакви хора около машините за билети и ви предлагат помощ, но цялата работа изглежда съмнителна. На връщане от картите ни дръпнаха много по-големи суми от очакваното и така и не ни възстановиха тези разходи. Подозираме, че това е именно благодарение на „помощничките“. Ако можете сами да се оправите с купуването на билети за метро към летището, избягвайте контакт с външни хора.
Истанбул беше за пореден път свежа, ароматна и вкусна глътка, макар и за кратко. Много ми харесва този град, има живец в него, който рядко се среща на друго място. А и хората по тези ширини бързо се усещаме близки, комшии сме все пак и си приличаме като нрави и култура. Посещението тук в Истанбул си струва, дори и само за едно уикенд презареждане на стомахчето с баклава и кюнефе.
