Открих начин да прекратя безкрайността на януари. Предлагам ви е познато онова усещане, че в януари се крият няколко месеца, а не само 31 дни? Дълго, студено, мрачно, проточващо се време. Е, намерих начин да се преборя с това. Два начина всъщност.
С едното няма да ви изненадам, далеч не откривам топлата вода. Превърнах зимата в свой приятел като открих красотата на планината и практикуването на зимни спортове. Така, вместо да се оплаквам от студа и снега, всъщност започнах да ги приветствам и да им се радвам.
Другото ми откритие е в противоположната посока и ми се услади не по-малко. За да минава зимата от бързо по-бързо, в студените месеци e готино да се самоизпратим в някоя топла, екзотична страна. Тази зима бях над половин месец в Тайланд. Да ви кажа хич не ми беше зле да си прекарвам януари и февруари на плажа по бански.
Защо точно Тайланд? Имах идея за посещение на тази страна още през 2024 г., но се замотах с купуването на билети и пътуването щеше да се измести в по-активно дъждовния сезон, така че прецених да го оставя за тази година. Това се оказа най-интересното ми пътуване. Това е думата, с която най-често го описвам, когато някой пита ме пита как беше. Нямам предвид интересно толкова откъм смисъла на гледки и посетени места, колкото душевните нагласи и преживявания. Азия е така различна, така нова от всичко познато, че още със слизането от самолета усетих как ме променя.
Имам много информация за споделяне и реших да разделя разказа си за Тайланд на две части – практическа и емоционална. В първата ще обхвана основни точки като транспорт, храна, пари, лекарства и други полезни съвети при посещение на тази екзотична перла, а във втората вече ще ви гмурна в дълбокото с истории за всичко, което изживях вътрешно като тревоги, мисли и усещания в Тайланд.
Полети и транспорт
Няма какво да се лъжем, за да стигне човек до Азия, му трябва запас от следните 3 неща: време, финанси и търпение. Ако не броим Турция, повечето държави в Азия се намират на поне 3 различни полета разстояние, да не говорим за останалите видове транспорт по суша и вода, които също са необходими в повечето случаи. Друг факт е, че колкото по-рано си закупите самолетните билети, толкова по-евтини ще бъдат.
В нашата компанийка си запазихме самолетните билети още през юни 2024 г. за 7 месеца напред, което превърна Тайланд в най-дългото ми предварително планирано пътуване. Нямах особено идея къде и как ще ходим, само пращах пари на главния ни организатор в групата. Важно е да кажа, че като план на действие и програма, всичко за Тайланд сме си нагласяли сами и съответно не се е налагало да ползваме услугите на туристически агенции (субекти, които така или иначе не харесвам).
Ние отседнахме на острова Ko Pha-ngan като имахме 13 нощувки там. Транспортът по груби спомени излезе около 1 500 лв. на човек – в тази сума обобщавам двупосочни самолетни билети с включен ръчен багаж и храна (Austrian Airlines + Bangkok Airlines), фериботи за отиване и връщане до крайната точка.
За да стигнем до въпросния остров Ko Pha-ngan, общо взето сменихме почти всички съществуващи видове транспорти по вода, суша и въздух.
Самолетни полети:
София – Виена; Виена – Банкок; Банкок – Ко Самуи (Ko Samui)
От летището на Ко Самуи хванахме бусче до пристанището, от пристанището пък ферибот до Ко Панган (Ko Pha-ngan) и финално такси, което да ни откара до резервираното Airbnb. На връщане съответно по обратния ред.
Пътуването беше дълго и изморително. Аз съм фен на презокеанските полети, защото може да гледам филми, има включена храна, дават от екипажа одеяло и възглавница, но както и да го погледнеш, това си е огромно разстояние. На отиване буквално се тътрихме 3 дена от момента на тръгване на летището в София до настаняването ни на острова крайна точка в Тайланд.
Много, ама много държа да похваля летището в Ko Samui! За пръв път видях „отворен“ тип летище, тоест такова, в което няма стени, няма покрив. Гейтовете са разположени на открито и на връщане си чакахме вътрешния полет в алея с барбарони. Шляпах си между пътеките боса, а на съседните пътеки гледахме как излитат самолетите. Оказва се, че и чакането за полет можело да бъде приятно.
Вътрешният полет от Банкок до Ко Самуи беше много кратък – около 45 минути и въпреки това пак имахме включена храна и можехме да избираме даже желания тип меню. Това беше приятна изненада, макар че храната сама по себе си беше доста странна.
Та оживее ли човек след цялата какафония от транспорт, гейтове и прехвърляния и стигне до крайната си точка в Азия, смея да твърдя започва по-приятното му изживяване от пътуването.
Банкок
В Банкок имахме малко време на отиване, буквално няколко часа да видим града, което естествено за такъв космополит е крайно недостатъчно. Първоначално съжалявах, че няма да имаме по-дълъг престой в Банкок, но бързо си промених мнението и се зарадвах на този факт.
Докато бяхме в Банкок, усетих една много силна неприязън към столицата, което ме изненада. Досега, независимо къде съм пътувала, винаги е имало поне едно нещо, което да ми допадне от всяко място. В Банкок беше различно. Цялата тази суматоха в града, непрекъснатите задръствания, шумове – знаех, че не е моето от мига, в който кракът ми стъпи на по-централната част. Този град е така огромен, така поглъщащ. Определено не би паснал на всекиго. Не знам дали спомогна фактът, че беше преходна спирка между полетите и вече бях доста изморена, но искрено не ми хареса. Истината е, че нямах търпение да се махна от Банкок възможно най- бързо.
Банкок е мястото, където ежедневно хиляди коли, пешеходци, тук-тук, скутери, таксита и колелета се преплитат в невъзможен за разплитане възел. Всеки участник се включва в движението по собствени правила, няма светофари, няма мигачи. Ако минеш, минеш. Ако оцелееш – честито! Но по-вероятното е да станеш част от статистиката колко човека седмично биват потърпевши от лудницата на трафика в Банкок.
В Банкок за пръв път пих кокосова вода директно от кокоса. Вмъкнахме се в някакъв огромен закрит пазар, нещо като еквивалента на нашето „Илиенци“. И докато всеки те дърпа за ръкава и ти набутва боклуци в ръцете, разни жени пържат съмнителни на вид храни в много олио, в непосредствена близост до самите сергии. Аз нямам страх от тесни пространства по принцип, обаче на подобни места клаустрофобията здраво ме хващаше за гърлото и просто нямах търпение да се измъкна от цялата дандания.
В Банкок успяхме да идем до Wat Pho – The temple of the reclining buddha като входът беше 300 бати на човек. Според чичо Google, това е будистки храмов комплекс в Phra Nakhon District, Банкок, Тайланд. Намира се на остров Ратанакосин, точно на юг от Големия дворец. Известен още като Храма на легналия Буда, официалното му име е Wat Phra Chetuphon Wimon Mangkhalaram.
На жените дават шал да се наметнат, ако раменете и/или коремът им е на показ. Статуята на Буда беше толкова голяма, че нямаше как да се обхване нейният мащаб само с една снимка. Иначе комплексът беше интересен за посещение и представя много традиционни елементи от архитектурата на Азия.
Ако трябва да обобщя за Банкок: това е градът, в който буквално може да видите всичко. Монаси, проституки, травестити, бизнесмени, продавачи, схемаджии, просяци, търговци – много често всички те крачат редом по едни и същи улици. Стори ми се мръсен, шумен и отблъскващ град, със сигурност и извратен по доста критерии. Естествено, това е лично мнение, на някои хора със сигурност би им харесало в Банкок, но аз явно не съм от тях.
Настаняване
Нощувките ни на острова Ко Панган не бяха малко, затова и нашето Airbnb също го бяхме запазили още лятото миналата година, отново с цел по-голям избор за настаняване съответно по-ниски цени.
Къщичката ни там беше страхотна – от онези високите, издигнати на няколко метални пръта. Имахме отворена кухня, диванчета, хамак и великолепна гледка към океана. Спалните бяха две, всяка със собствена баня и тоалетна. Хамакът се превърна в любимото ми място от къщичката и специална награда за качването на огромния баир, за да стигнеш до нея.
Нямам спомен колко излезе настаняването, но предвид, че бяхме отседнали там за две седмици и не са ни липсвали никакви удобства, беше доста приемлива цена. А да те събужда подобна гледка сутрин, определено накланяше везните в полза на това да си струва.
Валута и плащане
Валутата в Тайланд е бати. 1лв = около 18 бати. На някои туристически места приемат също американски долари и/или евро.
Благодарение на съвет от приятелка, бях обменила пари предварително и тук плащах само в брой. За картите си имат някакви изисквания, та не е изключено да ви таксуват процент от транзакцията при всяко плащане с карта, или теглене от банкомат, затова бих препоръчала за по-сигурно (и евтино) да боравите с кеш.
Плажове
Бидейки основно на остров в Тайланд, голяма част от времето ни беше свързано с обикалянето на различни плажове в Ko Pha-ngan. Като впечатления за самите плажове мога да кажа, че генерално са хубави. Пясъкът е ситен и приятен, но за сметка на това, водата не винаги е бистра и прозрачна. Бих препоръчала да се влиза с водни обувки, често по дъното има камъни, морски краставици и други морски обитатели, които не биха били най-галещата повърхност за стъпалата ви.
Посетени плажове на Ко Панган: Secret beach, Bottle Beach, Haad Yao beach, Koh Ma & MAE haad beach
Залези
Ах, залезите! Едно от любимите ми неща, а тук какви залези имаше само! В Тайланд видях много, ама много красиви залези. Не мога да ги степенувам и да връча титлата “най” на някой от тях – всичките бяха така пъстри, различни и въздействащи. А за мен да посрещаш такава красоти именно на плажа е най-добрата възможна комбинация.
Храна
Кухнята на Тайланд е доста известна по света. Ако хапвате люто, тук ще изпитате истинско блаженство. За хора като мен обаче, които имат нулева непоносимост към подобни вкусове, престоят в Тайланд си беше предизвикателство. Общо взето ме спасяваха пролетните рулца и нудлите със скариди и пилешко.
Традиционни други ястия за Тайланд са Pad Thai, къри в различни форми, Som Tum, Tom Yum Goong супа, кокосов сос, салата с папая, пиле с кашу и лук, както и всякакви подобни варианти с някоя или повече от изброените традиционни съставки. Местните нямат никакви зеленчуци и много ми беше долипсвало да хапвам свежи салати и зеленина.
За сметка на това, изобилието от екзотични плодове е огромно. Опитах кокос, драконов плод, маракуя, jackfruit, личи, мини бананчета. Мангото е моят голям любимец и го консумирах почти всяка сутрин на закуска. Няма такъв кеф като това да си купиш пресни сочни плодове от пазара и като ги разрежеш, да ти потече сок по пръстите.
Сега е време да ви представя и моя любим тайландски десерт. Първия път, когато го опитах, бях толкова щастлива цяла вечер, говорих с усмивка на уста и другите от компанията се смяха, че животът ми вече не е същият. Направо ми грееха очите и коремът.
Този мой любимец се нарича mango sticky rice (в превод манго лепкав ориз). Уникално вкусно, още повече, когато го сервират със сладолед и ядки! толкова много ми хареса, че един ден го ядох и за обяд, и за вечеря.
Друга готина опция за пробване на интересни неща са снаксовете от 7/11 – тук намирахме всякакви храни. Ама като ви казвам всякакви – от сладоледи с боб и царевица, през чипс с водорасли, пържен грах, кокосови тръбички, та до препечени тост сандвичи и крекери със скариди, както и супер люти сосове.
По улиците, особено в Банкок, се предлагаха какви ли не храни на самите тротоари. Съобщиха ми даже, че в менюто фигурира и крокодил на грил (даже си върви с римата). Аз не рискувах да пробвам тези неща, хигиената е доста съмнителна, но както се казва – всеки сам си преценЯ.
Общо взето с храната в Тайланд е като руска рулетка – или ще нацелиш нещо брутално вкусно, или ще е пълна отврат. Поне при мен средно положение нямаше. В много от ресторантите кухнята беше открита и можехме да наблюдаваме процеса на готвене. Тук разбира се никой за нищо не бърза и често се случваше да чакаме повече време да ни е готова вечерята.
На нашия остров имаше и много туристически места с европеизирано меню – тип бургери, яйца, палачинки, така че и аз успявах да закрепя положението, когато ми омръзваха моите обичайно поръчвани тайландски два специалитета. Тук са много известни и различни видове bowl – купички с гранола, плодове, смутита, фъстъчено масло, ядки. Те са супер за закуска и засищат за дълго време.
Придвижване, бензиностанции, гориво
Ей в тази категория ще пада голям смях! В Тайланд едно от основните средства за траспорт е скутерът. Ама говоря за доста мощни скутери, не си представяйте бръм-бръм алтернативата от Италия. Тайландските са по-тежки и големи.
Още първите дни от престоя в нашата групичка си наехме два скутера. Няма и 3 минути по-късно, аз и едното момче вече се бяхме прегърнали отблизо с оградата на отсрещния тротоар. Пуснах малко кръвчица на тайландска земя, халал да им е.
Скутерите изглеждат много лесни за управление, особено като видиш как местните се возят по 4-ма човека, барабар с куче и новородено бебе. Но са си опасни. Почти всички присъстващи на острова, включвам и себе си в това число, се разхождахме с обелени колена и рани по целите крака. Наемът на самите мотори е много евтин, излиза 250 бати на ден (приблизително 14 лв.), но после евтиното излиза скъпо като се блъснеш със скутера и ти задържат депозита плюс допълнителни разходи за щетите. Никой не иска книжка или друг документ валидация, че изобщо си адекватен да управляваш такова нещо.
Популярна схема тук е, че на места искат да ти задържат паспорта вместо депозит, за да наемеш скутер. Моля ви, не се връзвайте на подобни туристически капани!
„Бензиностанциите“ тук също са смешна тема. Зареждането представлява да си купиш стъклени бутилки, пълни с бензин. На нашия остров можеха да се намерят навсякъде.
Движението тук е обърнато с десен волан, което всяваше в нас допълнителен дискомфорт и немалко пъти се случваше да се озовем в насрещното.
Имаше и едни много симпатични триколки, които ми вдъхваха повече доверие откъм баланс и стабилност, но пък не можахме да ги наемем, защото мястото беше затворило.
Природа
Много мога да говоря за тази категория. В Тайланд е пълно с всякакви звуци, шумове и създания. Да видите гущер или маймуна, а защо не и диво прасе тук, си е напълно в реда на нещата. Аз имах близък досег с едно много цвъркащо пиленце, което не ме оставяше да спя по време на целия ми престой. Това е емблемата на Тайланд, така да се каже.
Така ми се е набил този звук в съзнанието, че още го чувам в главата си. Пуснете си видеото долу, единствено така мога да ви направя съпричастни към писукането на този шумен приятел Asian koel, който над 2 седмици ми цвъркаше на главата по цял ден и цяла нощ.
Ето още едно приятелче, с което се срещнахме неочаквано на плажа. Здравей, Пумба!
Други генерални впечатления
- Навсякъде в Ко Панган имаше достъп до Wi-Fi и то с отличен сигнал. Докато бяхме там не съм си купувала допълнително Интернет, перфектно се оправях само с Wi-Fi, който имаше във всяко едно заведение, кафе и ресторант. Като цяло за Тайланд съм чувала, че е супер място за работа на дигитални номади.
- Тревата в Тайланд е напълно легална. Може да си закупите цигара с марихуана дори от ресторантите. Всеки си пуши свободно и на публични места като плажовете.
- Евтино е тук. Случвало ми се е да вечерям обилно за стойността на 5-10 лв. А торба с огромни мангота излизаше около 3 лева.
- Хората в Тайланд са изключително мили. Един път не съм видяла намусен, груб или несъдействащ персонаж. Всички до един са толкова усмихнати и винаги насреща за съдействие.
- Тайландският масаж си заслужава! Усетих, че ми се наместват костици в тялото, които не съм подозирала, че съществуват. Поне за мен не беше болезнено преживяване, както много хора го описват. Също е доста евтино и достъпно удоволствие.
- Местните репеленти против комари нямат грешка! Не знам какви са вълшебните им съставки, но намажех ли се веднъж вечерта, никакво насекомо или гадина не се доближаваше да ме хапе.
- За сметка на това, слънцето е много силно тук и изглежда, че слънцезащитата трябва да се нанася още по-често. Аз ползвах 50SPF и за лице, и за тяло, нанасях по няколко пъти дневно, но въпреки това успях да изгоря няколко пъти.
- Времето беше топло и слънчево, умерено влажно. За две седмици валя само веднъж, така че уцелихме топ период за посещение на Тайланд. Сега в края на февруари се навлиза по-активно в дъждовния сезон и гледах по прогноза, че е валяло всеки ден след като си тръгнахме.
- Водата НЕ е питейна, така че консумирайте само бутилирани течности. Един от най-добрите получени съвети за Тайланд беше да започна да пия пробиотик преди да замина. Пих го преди, по време и след пътуването, та за щастие не съм имала проблеми с корема и други хранителни неразположения.
- 7/11 e разкош! Това е много известна верига в Азия, навсякъде ги има тези магазини и обикновено са денонощни. Освен храна, там се предлагат лекарства, козметика, напитки – абе всичко, което може да ви е необходимо!
- В Тайланд е пълно с туристически капани и схеми. Има цели видео поредици, посветени на това по какви начини могат да ви измамят. Хвърлете им по едно око, много е полезно, ние самите се натъкнахме на няколко такива.
- В магазините обикновено има изискване да се събуете и да влезете боси.
Ходенето до Тайланд ми беше първото толкова дълго пътуване в Азия. Тук едновременно усетих шумотевицата и хаоса в Банкок, но и безвремието на островния живот. Както вече споменах, в тази част включвам „туристическата“ страна на информацията какво, къде и как. Но другият слой, емоционалното ми пътуване в Тайланд и всичко преживяно там откъм осъзнавания, мисли и размисли, е не по-малко интригуващо.
Също като беленето на лук, много пластове от странстването ми в Тайланд още предстои да се разкрият. Те ще дадат и по-голяма дълбочина на разказа. Защото не винаги плажовете, красивите залези и закуската с манго обхващат цялата картинка. Това е просто капанът за фалшива реалност на Интернет и социалните мрежи. Затова и не мога еднозначно да отговоря на многото въпроси дали ми хареса в Тайланд. Интересно беше със сигурност.
Останете на линия и за продължението!
А до тогава…
ขอบคุณค่ะ“ (khàwp khun kà)
