Европа започна да ми става тясна и си пожелах тази година да изляза извън нейните предели и да достигна до по-далечни точки от света. Речено- сторено. Март месец ми донесе първото такова пътуване- отправих се към Близкия изток. Здравейте, Абу Даби и Дубай!
Това беше една скорострелно организирана почивка заедно с моите любими момичета – за няколко дни решихме, че ще ходим в Дубай, избрахме си агенция, резервирахме и платихме. Аз, както знаете, не съм фен на организираните екскурзии, в случая се спряхме на туристическа агенция Бохемия, но единствено с идеята да ползваме самолетните билети и хотела, организирани от тях. Доволна съм как се получи.
И на отиване, и на връщане летяхме с директен полет до/от Абу Даби с Wizz Air. Полетът е 5+ часа и препоръчвам да се запасите с търпение, възглавничка за път, хубави книги, песни и филми. Добре, че с момичетата седяхме заедно и дългите часове литнаха неусетно.
Агенцията също ни беше полезна с осигурен трансфер от летището до хотела ни в Абу Даби. Кацнахме късно вечерта на 24-и март, така че първия ден ни го прекарахме в път.
На следващия ден имахме включена панорамна обиколка в Абу Даби. Видяхме джамия „Шейх Зайед“ (на арабски: جامع الشيخ زايد الكبير), също наричана Голяма джамия на Абу Даби, музея на Ferrari и двореца Qasr al Watan.
В джамията беше необходимо пълно покриване – от глава до пети, особено за жените. Не се позволяват прилепнали дрехи, прозрачност, бежови телесни нюанси, остри деколтета, тънки презрамки и къси дължини. За себе си мога да кажа, че толкова ката дрехи не бях носила никога. Но пък много се харесах със зеления шал.
Дворец Qasr al Watan
Впечатляващи количества злато, мрамор и разкош. Богата му работа.
След Абу Даби имахме 4 пълни дни да се насладим на Дубай. С момичетата сами си организирахме какво и кога да видим – не само че излиза по-изгодно по този начин, но и напълно си разполагахме с времето.
Нашият хотел беше близо до метро, та се придвижвахме изцяло с градски транспорт. Удобно е, защото си взехме карти, които зареждахме с определена сума и важаха за автобуси, метро, трамваи и всичко останало. Не сме си купували карти с Интернет по време на престоя ни в Дубай – ползвахме Wi – Fi и теглехме предварително навигации, които да работят офлайн.
Първия ден се разходихме до единия океанариум, видяхме Бурдж Халифа, Музея на бъдещето (денем и нощем) и гледахме светлинното шоу на фонтаните. Бонус – намерихме страхотно кътче за снимки, нарича се Palace Downtown.
Интересен факт за Дубай е, че макар и силно европеизиран, в града все още се усеща известно разделение между мъже и жени. Например в метрото има отделни вагони за деца и жени, както и за мъже. Нарушителите заплащат глоба. Голяма част от местното население си ходи с традиционните дрехи, жените продължават плътно да покриват лицата и телата си.
Светлинно шоу и песента на фонтаните
На следващия ден отидохме в Miracle Garden, като билетът беше 95 дирхама. Градините са достъпни с автобус и за тях може да си предвидите около 2 часа за разглеждане.
Арабите много обичат да се пазарят и търговията им е просто в кръвта. На снимката долу съм облечена в традиционна дреха и продавачът като чу, че сме от България, започна възхитено да пляска с ръце и да повтаря „Как си, как си?“, в опит да ми я пробута, както и всичко налично в магазина му със солидна доза комплименти, но въпреки това не му се получи сделката този път.
От Палмовите острови (Palm island) нямам снимки, но също е приятно място за разходка. Погледнат отгоре, островът изглежда като палма с няколко разклонения, откъдето идва и името. Точно тук немалко холивудски звезди разполагат със собствени имоти, къщи, че даже и частни плажове. Някои сънародници биха казали, че луксът ги успокоява.
Ние, обикновените хора, стигаме от единия край на острова до другия с малко влакче, тип теснолинейка. С частния хеликоптер обещавам следващия път.
Третият ден от престоя ни в Дубай ми беше любим! Взехме се пакетна екскурзия от сайта на klook (излезе по 40$ на човек) за сафари в пустинята и още много страхотни неща! Возихме се с джип по дюните, пуснахме се по един хълм със sand board, яздихме камила, направихме си рисунки с къна и имахме включена вечеря в нещо като бедуински лагер. Едно от най-зареждащите преживявания, които съм имала.
Беше впечатляващо как в един момент караме по магистралата, а в следващия малко по малко започва да се показва пустинята и накрая пясъчният пейзаж ни обгърна с необятната си шир.
Цялата програма завърши с огнено и светлинно шоу, след което домакините, в непривичен за арабите стил, се разбързаха и ни подканиха да си ходим по експресната продедура. Но пък беше красиво.
Последния ден от нашата арабска история посветихме на Стария град. Разходихме се из няколко пазара и си купихме неща за спомен. Аз спазарих 2 парфюма (да видим колко трайни ще са), а момичетата си взеха подправки и сапуни с камилско мляко.
Успяхме да идем и на плаж един път, така че вярвам взехме максимума от престоя си в Дубай.
А с тези чудесни слънчеви момичета е просто удоволствие да се пътува до всяка точка на света!
Хубаво беше да надникнем в арабския свят и да се убедим колко цветен, пъстър и колоритен е той. И както се казва:
وداعا أيها الحبيب (wadaean ‘ayuha alhabib или на разбираем език Чао, любими!)
